Цялата плячка, също и пленниците бяха откарани в Средец и Арон Мокри с голямата си дързост започна да се разпорежда да бъде всичко прибрано в неговите складове. Трябваше да се намеси и царят, колкото и да беше плах и кротък, понеже голяма беше неправдата, която искаше да извърши Арон, а се боеше цар Роман и от гнева на Самуила. Повика той при себе си и двамата, там бяха и мнозина други от войводите. Царят каза па Арона:
— Победата е обща и плодовете й трябва да бъдат общи.
— Ромеите удариха Средец и аз ги отблъснах най-напред! С мене дойде да се бие Василий, не с вас, и в стените на тоя град си разби главата. Кому другиму се пада тая плячка, но аз и за вас ще оставя много нещо и повече, отколкото ви се пада.
Не го дочака цар Роман и го прекъсна:
— Всичко се знае, комит Арон Мокри, а ти обръщаш всичко към себе си. Ти не се реши да тръгнеш сам подир Василия и по-добре, защото императорът би се обърнал и би те смазал с голямата си сила на открито поле. Твоят брат, великият войвода, го догони и го затвори в теснините. Той е тук, великият войвода, слава му, и всички знаем как се извърши тоя поход от най-южните краища на царството ни до Траянова врата. Не помниш ли, че ти тръгна с брата си едва когато мина той през Средец?
Пристъпи напред Кракра Пернишки и дигна ръка, сякаш да изрече клетва:
— Така беше! Самуил Мокри дойде от юг и ни поведе, та бихме с него ромеите. Ние тук и не се решавахме да тръгнем след тях, а пихме и слагахме трапези да се веселим, че те си отидоха. Самуил Мокри каза: „Ако не ги разбием, те пак ще се върнат.“ По негова воля и повеля ние тичахме след ромеите през планини и пропасти, но ги затворихме в планината и ги сразихме.
— А не бях ли и аз там, не се ли бих и аз… — завика пак Арон, размаха пак ръце, но излезе сега Самуил и му направи знак да млъкне:
— Спри. Защо искаш да делиш, което принадлежи на царството и е нужно на цялото царство? Ще получиш и ти за твоите две области, Средецката и Струмишката, и оръжие, и облекло, и коли. Всичко ще бъде разпределено според нуждата. За пленниците ще искаме откуп от техния василевс и пак за цялото царство.
Арон прие само това, което му се даде, но спотаи още по-голямо недоволство и злоба спрямо по-малкия си брат. До него беше и жена му, до него и с него като зъл бяс.
Тя очакваше от ромейския император всяко добро за себе си, за мъжа си, за децата си, а от Самуила очакваше всяко зло. Василий Втори се погаври с тях и ги измами, после дойде с войска до стените на Средец, но Варвара Аронова очакваше добро от него. Самуил спаси от ромеите и Средец, и цялото царство, а Варвара Аронова очакваше зло от него. Жената Аронова вярваше, че като се подчини на императора, ще спечели неговото благоволение и приятелството му; тя не можеше да търпи, че Самуил беше пръв в царството, по-силен и от царя, боеше се от него, искаше да го унижи, да го погуби.
Тя започна да подбужда мъжа си, като му повтаряше непрестанно, че Самуил го е ограбил. През цялата есен и през зимата, която настъпи, тя като че ли не яде и не спа, докато не обърна отново своя мъж към императора. И щом настъпи пролет и пътищата се отвориха, Арон Мокри написа ново писмо до Василия Втори и му го изпрати със свои верни люде. „Готов съм — пишеше му той — да приема твоето покровителство и никога не ще покажа и най-малка вражда към царство ти, но цар на България да бъда само аз и ти трябва да ми помогнеш да стана против сегашния цар и всички, които са с него.“
Върнаха се неговите люде от Цариград и му донесоха писмо от Василия, подписано от самия император и с неговия златен печат. „От сърце ще те нарека свой брат — пишеше му Василий в отговор — и още повече сега, когато ти протягаш ръка към мене, и след нещастието, което ми се случи във вашите планини по моя грешка и което никога няма да се повтори. Аз те признавам за цар на България, защото с тебе воювах и ти ме победи. И ще ти помогна да станеш цар, но ти трябва да посрещнеш моите войници без оръжие и да им отвориш всички врати. Ти ми пишеш с ръката си и ме молиш да ти помогна и ще бъде, както ти искаш, но кажи ми повторно ти сам ли си, който ме молиш за моето покровителство и помощ, или има и други, които са с тебе. Ако има и други с тебе, вие започнете добре и аз ще ви дойда на помощ, без да се бавя и най-малко, но да знам кои ще ме пресрещнат с добро и кои ще излязат срещу мене с оръжие…“