— Ще съдим тук комита на Средецката област, също и на Струмишката, Арона Мокри. Аз само ще спомена, че ми е роден брат, за да кажа, че това сега няма никакво значение и за да кажа още, че тъкмо затова трябва да бъдете по-строги в думата си. Аз съм, който пръв ще говоря против него и ще го обвиня и нека всеки от вас каже по съвест и със страх пред бога и закона какво има да каже против него или в негова полза. Мислете добре и решавайте справедливо, защото думата е за царството ни и никой от нас не стои по-горе от него. Твърдя и обвинявам, че Арон Мокри, също и неговата съпруга Варвара Аронова са предатели и изменници на царството ни.
Той млъкна и като да спря самият му дъх, а в широката зала сякаш нямаше жив човек. То беше само за един миг, разнесе се отново гласът на Самуила и негли още по-силен:
— Преди време най-големият враг на нашето царство, василевсът на ромеите, изпрати за снаха на Арона Мокри една развалена жена и един нечестив владика, който я доведе. Василевсът се подигра с Арона Мокри, защото казал, че ще му изпрати за снаха сестра си, а му изпрати тая жена. Цената на тая измама беше обещанието на Арона Мокри да пусне василевса и войската му в нашето царство и да му го предаде. Вие всички знаете как свърши тая скверна измама. Но Арои Мокри и неговата жена не се вразумиха. Ние бихме и прогонихме вън от царството ни ромеите, по Арои Мокри и след това е готов да стане роб на василевса им, да направи и нас негови роби. Аз няма да говоря повече и ще оставя да говори сам предателят с думите, които е написал с ръката си и по своя воля. — Той извади от пазвата си писмото на Арона до Василия Втори и го размаха високо: — Тук ще прочетете всичко, а които не знаят да четат, ще чуят.
Самуил разгъна свитъка, пристъпи и го предаде в ръцете на съдията. После се върна и седна на мястото си. Прочете се предателското писмо на глас и още един път се прочете, за да не остане нищо неясно. След това то мина от ръка на ръка — всеки искаше да го види с очите си, да го пипне с ръка и мнозина познаха писмото на средецкия комит и неговия подпис, който беше по-особено разкривен и накитен с всякакви чертички, кукички и кривулици. Станаха някои, та се каза и се потвърди, че това предателско писмо беше Ароново и беше писано с неговата ръка. Въведени бяха в залата и задържаните, които бе успял Арон Мокри да привлече към себе си; те трябваше да признаят тук какво бяха чували от него и какво сами му бяха казвали. Както бе наредил Самуил, войниците, които трябваше да ги доведат, бяха ги попитали:
— Къде искате да ви отведем: долу, в подземието при палачите, или в голямата зала, където ви чакат, за да чуят признанията ви?
Те бяха извикали в един глас да ги заведат в залата. Не бе продумал нищо само старият Козма Чичка, но войниците доведоха и него пред съда. Струпаха се те край стената, дето им беше казано да застанат, и преди още да ги попита някой, започнаха да се кълнат и да повтарят, че са невинни и че Арон Мокри искал да ги погуби. Накараха ги да говорят един по един. Те признаха всичко за срещите си с Арона и всеки искаше да надмине другия, та се каза и повече, отколкото е било, но всеки обвиняваше Арона и пазеше себе си. Не продумваше нищо пак само Козма Чичка. На края накараха и него да заговори, но той се изстъпи напред и се хвърли гневно на Самуила, махаше с ръце, от беззъбата му уста пръскаше слюнка:
— … Тебе да набият на кол, твоята глава да отсекат! Ти дигна срещу нас нищите, богомилите също, ти си слуга на дявола! Сега искаш да погубиш и едноутробния си брат, самият дявол те кара!…
Когато най-сетне старецът прегракна от умора, Самуил се изправи срещу него:
— Бог ще ме съди за всяко мое дело. Но ти кажи, Козма Чичка, защо искаш да доведеш тук ромейския василевс?
В големия си гняв старият болярин изкрещя, каквото дойде на езика му:
— По-добре с василевса, отколкото с тебе и с твоя безбрад скопец! Ето затова съм аз с Арона и съм против тебе. Да, по-добре с василевса!