Легнал до огъня и спал до зори.
На другата сутрин царят дошъл и като го видял проснат на земята, помислил, че призраците са го убили и рекъл:
— Жалко за хубавия човек.
Чул тези думи момъкът, скочил и рекъл:
— Още не е стигнало дотам.
Смаял се царят, но се зарадвал и го попитал как е прекарал нощта.
— Доста добре — отвърнал той. — Едната нощ мина, ще минат и останалите две.
Прибрал се в страноприемницата, а там съдържателят облещил очи и рекъл:
— Не се надявах да те видя отново жив. Научи ли сега какво е да настръхне човек от страх?
— Не — рекъл момъкът, — всичко беше напразно. Да можеше някой да ми го опише!
Дошла втората нощ, отишъл той повторно в омагьосания замък, седнал до огъня и запял старата си песен:
— Да можех поне веднъж да настръхна!
Като наближило полунощ, разнесъл се някакъв шум и тропот, първо леко, после все по-силно; след това утихнало за малко и накрая с ужасен трясък през комина се изтърколила половината от човешко тяло и тупнала на земята пред него.
— Хей — викнал момъкът, — това не стига, къде е другата половина!
Отново се разнесъл вой и писък, а после паднала и другата половина на тялото.
— Почакай най-напред да раздухам малко огъня — казал момъкът.
Раздухал огъня и какво да види: двете половинки се били събрали и на тезгяха седял един отвратителен на вид човек.
— Така не сме се пазарили, тезгяхът си е мой — казал момъкът.
Човекът се помъчил да го избута, но той не допуснал това, а със сила го блъснал и си седнал на мястото.
В този миг през комина паднали един след друг още неколцина мъже. Те носели девет човешки кости и два черепа. Наредили костите на земята и почнали да играят на кегли. Момъкът поискал да поиграе и ги попитал:
— Може ли да поиграя и аз?
— Да, ако имаш пари.
— Пари имам предостатъчно — отвърнал той, — но топките ви не са съвсем заоблени.
Взел черепите, сложил ги на струга, остъргал ги и те станали заоблени. После казал:
— Така, сега ще се търкалят по-добре. Хайде, по-живо!
Поиграл и загубил малко пари. Но щом станало полунощ, всичко изчезнало. Легнал и заспал спокойно.
На другата сутрин царят дошъл да види какво става.
— Как прекара този път? — попитал го той.
— Играхме на кегли и загубих няколко монети — отвърнал той.
— Не настръхна ли от страх?
— Напротив — отвърнал той, — забавлявах се. Да можех поне веднъж да настръхна!
През третата нощ момъкът пак седнал на тезгяха и казал наистина сърдито:
— Да можех поне веднъж да настръхна!
Малко по-късно дошли шестима едри мъже и внесли един ковчег. Момъкът казал:
— Аха, сигурно е братовчедът, който умря преди няколко дни! — Дал знак и викнал: — Ела, братовчеде, ела!
Мъжете оставили ковчега на земята, момъкът се приближил и вдигнал капака. Вътре лежал мъртвец. Момъкът докоснал лицето му — то било студено като лед.
— Почакай, ще те стопля малко — рекъл той.
Отишъл до огъня, нагрял ръката си и я сложил върху лицето на мъртвеца, но той пак си останал студен.
После го извадил от ковчега, седнал до огъня, взел го на скута си и му разтрил ръцете, за да се раздвижи кръвта. Но тъй като и това не помогнало, сетил се, че хората лягат по двама в леглото, за да се стоплят; сложил го тогава в леглото, завил го и легнал до него.
След малко мъртвецът се поразмърдал. А момъкът рекъл:
— Виждаш ли, братовчеде, стоплих те!
Но мъртвецът се изправил и викнал:
— Сега ще те удуша!
— А, така ли се отблагодаряваш? — попитал момъкът. — Хайде тогава обратно в ковчега!
Вдигнал го, тръснал го в ковчега и затворил капака. Дошли шестимата мъже и изнесли ковчега.
— Пак не настръхнах — казал той, — цял живот да стоя тук, пак няма да се науча да настръхвам.
Ала ето, че влязъл един човек, по-едър от шестимата мъже, и страшен наглед; но бил стар и носел дълга бяла брада.
— Стой, дребосък — викнал той, — сега скоро ще научиш какво е да настръхнеш от страх, защото ще умреш.
— Не бързай толкова — отвърнал момъкът. — Ако ще умирам, трябва да взема участие в умирането.
— Ей сега ще те сграбча! — рекъл духът.
— По-полека, по-полека, не се надувай много! Колкото силен си ти, толкова съм и аз, а може и да съм по-силен от тебе.
— Ще видим — рекъл старецът. — Ако излезеш по-силен от мене, ще те пусна да си отидеш. Хайде, ела да си премерим силите!
Повел го през разни тъмни коридори и накрая стигнали пред едно ковашко огнище. Взел старецът брадва и с един удар набил едната наковалня в земята.
— Аз ще направя нещо по-добро — казал момъкът и отишъл при другата наковалня.
Старецът застанал до него да гледа, а бялата му брада увиснала надолу. Взел момъкът брадвата, разцепил с един удар наковалнята на две и заклещил брадата на стареца в цепнатината.