— Падна ли ми в ръцете? — викнал момъкът. — Сега ти ще умреш.
После взел един железен прът и запердашил така стареца, че той почнал да скимти и да го моли да спре, като му обещавал големи богатства.
Измъкнал момъкът брадвата, освободил и брадата на стареца и го пуснал. Тогава старецът го завел в едно подземие и му показал три сандъка пълни със злато.
— От тези три сандъка — рекъл той — единият е за бедните, другият е за царя и третият е за тебе.
В този миг станало дванайсет и духът изчезнал, а момъкът останал на тъмно.
— Все ще се оправя — рекъл си той, тръгнал опипом, намерил пътя до стаята си, легнал край огъня и заспал.
Дошъл на другата сутрин царят и казал:
— Сега сигурно си научил какво е да настръхнеш от страх.
— Не — отвърнал той. — Разкажете ми какво е! Най-напред дойде покойният ми братовчед, а после един брадат човек, който ми показа много злато в подземието, но никой не ми каза какво е да настръхнеш от страх.
Тогава царят рекъл:
— Ти развали магията на замъка и затова ще се ожениш за дъщеря ми.
— Всичко това е много хубаво — отвърнал той, — но аз все още не зная какво е да настръхна от страх.
После взели златото от подземието и направили голяма сватба. Но макар че много обичал жена си и бил много доволен, младият цар пак повтарял непрекъснато:
— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна!
Накрая това омръзнало на младата царица. Един ден прислужницата й казала:
— Аз ще оправя тази работа, ще му покажа как се настръхва от страх.
Отишла на потока, който течал през градината, и поръчала да й напълнят едно ведро с черни мрени. През нощта, когато младият цар спял дълбоко, жена му дръпнала завивката и изсипала върху него ведрото, пълно със студена вода и мрени, а и рибките, като останали без вода, започнали да скачат и да пляскат край него.
Той мигновено се събудил и викнал:
— Ей, че настръхнах, мила жено! Да, сега вече зная какво е човек да настръхне от страх.