— Да, видях, глупчо! — проплака Ваня. — Това са най-хубавите и най-чистите очи, които някога съм срещала.
Някакъв щурец под прозореца се мъчеше да заглуши скърцането на пружината и далечния вой на локомотивна сирена. По пода се търкаляха дребни черни стъкълца и проблясваха на влязлата през прозореца луна. Беше късно лято.