— Кажи му — нареди Уилямс на Суийни, — че това е само малка част от онова, което възнамеряваме да сторим с него!
А на хуманоидите обясни добродушно, докато разрязваше въжетата, с които бяха завързани:
— Чиста и проста, най-обикновена дивашка психология.
Едва след като се качиха на кораба и се издигнаха отново в открития космос, гордостта на Форес му позволи да каже:
— Но аз си мислех, че земляците не са развили математическата психология! Откъде ги знаете всичките тия предхуманоидни неща? Никой в Галактиката не е стигал толкова далече!
— Ами ние имаме известен натрупан опит, на който се базира този метод — позасмя се Уилямс. — Знания за мисловния процес на нецивилизования мозък. Разбирате ли… ние идваме от свят, в който повечето хора… така да се каже… са все още нецивилизовани. Затова ни се налага да знаем!
— Смахнати земляни! — поклати бавно глава Форес. — Това малко премеждие ни научи поне на едно нещо.
— Кое е то?
— Никога да не се отнасяме грубо към някоя група въртоглави. — Форес за втори път използва израз от Земята. — Защото могат да се окажат по-въртоглави, отколкото си си представял!
Когато подбирах разказите за тази книга, открих, че „Шега“ е единственият публикуван разказ, за който аз не си спомних абсолютно нищо, когато прочетох заглавието. Дори след като го прегледах втори път, съзнанието ми не отреагира по никакъв начин. Ако някой ми беше дал този разказ без името на автора и ме помолеше да го прочета и да позная кой го е написал, аз навярно щях да се объркам. Може би това означава нещо.
Но определено ми се струва, че разказът се противопоставя на миналото на Хомо Сол.
Повече ми провървя при Фред Пол с разказа „Супер неутрон“, който написах в края на същия този месец февруари, заедно с разказа „Маски“ и „Шега“. Предадох му го на трети март 1941-ва година, а той го одобри на пети март.
Дотогава, почти три години след първата ми среща с издател, аз доста се бях изнервил от отказите, които получавах. Поне вестта за одобряването на „Супер неутрон“ е отбелязана в моя дневник с изречението: „Време е вече да ме печатат… изминаха пет седмици и половина от последната ми публикация.“