— Много просто е. Великият майстор, в случая Майерхоф, задава въпроси и Мултивак автоматично ги формулира във величини и операции. Големият обем на Мултивак се дължи на машините, които преобразуват думите в символи. После Мултивак отговаря във величини и операции, но не трансформира отговорите в думи с изключение на най-лесните и рутинни случаи. Ако той бе моделиран, за да разрешава генералния ретранслационен проблем, неговите мощности трябваше да се поне четири пъти по-големи.
— Разбирам. Значи твоята работа е да трансформираш тези символи в думи?
— И моята, и работата на останалите психоаналитици. Ние използваме по-малки, специално моделирани компютри, когато е необходимо — усмихна се Уислър горчиво. — Като Делфийският оракул в древна Гърция, Мултивак дава двусмислени, неясни отговори. Само че ние си имаме преводачи.
Двамата пристигнаха в работната зала. Майерхоф ги очакваше.
— Коя верига използвате, Велики майсторе? — запита Уислър живо.
Майерхоф му каза и психоаналитикът пристъпи към работа.
Траск се опитваше да следи какво става, но нищо не разбираше. Правителственият служител наблюдаваше с безкрайно учудване как макарата навива ролката с точки. Великият майстор Майерхоф стоеше безучастен настрана, докато Уислър наблюдаваше появата на ролката. Психоаналитикът бе със слушалки и микрофон и от време на време изричаше инструкциите си, които напътстваха асистентите му в разни, доста отдалечени места чрез електронни преобразуватели в други компютри.
Понякога Уислър се заслушваше, след което набираше комбинации на сложния кийборд, по който според Траск бяха изписани неясни математически символи, но те, разбира се, съвсем не бяха случайни.
Така премина почти един час.
Лицето на Уислър ставаше все по-мрачно. В един миг той изведнъж погледна двамата и каза:
— Това е неверо… — после отново се зае с работата си.
Най-накрая психоаналитикът съобщи с дрезгав глас:
— Мога да ви дам все още неофициалния отговор — очите му бяха зачервени. — За официалния отговор ще трябва да изчакаме пълните анализи. Искате ли неофициалната версия?
— Давай — каза Майерхоф.
Траск кимна в знак на съгласие.
Уислър отправи гузен поглед към Великия майстор:
— Каквото повикало… — след това продължи сърдито: — Мултивак казва, че произходът е извънземен.
— Какво казваш? — Траск искаше да чуе още веднъж.
— Не ме ли чувате? Вицовете, на които се смеем, не са измислени от никое човешко същество. Мултивак анализира всичките данни и единственият отговор на така подадената му информация е, че някакъв извънземен интелект е съчинил шегите, всичките, той ги е поместил в избрани човешки мозъци в избрано време и място по такъв начин, че нито един човек няма усещането да ги е измислял. Всички следващи шеги са незначителни вариации и адаптации на тези основните, автентичните.
— Всички комедийни писатели — прекъсна го Майерхоф, пламнал от тържеството, което може да изпита само Велик майстор, задал отново добър въпрос — работят, като нагаждат старите шеги към нови цели. Това е добре известен факт. Отговорът е достоверен.
— Но защо? — запита Траск. — Защо да правят вицове?
— Мултивак казва — продължи Уислър, — че единствената приемлива причина е изучаването на човешката психология. Ние изучаваме психологията на мишките, като ги караме да разплитат загадки. Мишките не знаят защо и не биха могли да знаят дори да осъзнаваха какво става, а те това не го умеят. Тези извънземни разумни същества изследват човешката психология чрез наблюдения на индивидуалните ни реакции на избрани по някакъв признак вицове. Всеки човек реагира различно… Вероятно тези извънземни същества за нас са онова, което ние сме за мишките — Уислър го побиха тръпки от такава вероятност.
— Великият майстор казва, че човекът е единственото животно с чувство за хумор — каза Траск с ококорени очи. — Тогава ще се окаже, че чувството за хумор ни е присадено отвън.
— А за вероятните шеги, създадени тук, ние сме безчувствени — добави Майерхоф възбуден.
— Хайде сега, за бога, да не би някой от вас да вярва на такива измишльотини? — избълва Траск, обзет от внезапна душевна.
— Мултивак казва така — изгледа го хладно старши психоаналитикът. — Засега може да се каже само това. Той посочи истинските шегаджии на Вселената и ако ние искаме да знаем повече, изследванията по темата трябва да продължат — накрая той добави съвсем тихо: — Ако някой се осмели да ги продължи.