— Аз зададох два въпроса, както знаете — обади се в този миг Великият майстор. — Засега има отговор само на първия. Мисля, че Мултивак има достатъчно данни, за да отговори и на другия.
Уислър сви рамене, изглеждаше доста съкрушен:
— Щом като Великият майстор мисли така, аз ще направя заявка и за другия въпрос. Какъв е той?
— Аз запитах следното: „Какво ще бъде въздействието върху човешкия род от откритието на отговора на моя първи въпрос?“.
— Защо го попитахте това? — поиска да разбере Траск.
— Единствено заради усещането ми, че той трябва да бъде зададен.
— Лудост. Всичко това е лудост — Траск извърна глава, усетил, че сега самият той бе заел мястото на Уислър и надаваше вик за някакво безумие.
В следващия миг правителственият служител затвори очи безпомощен. Той можеше да нарича безумие всичко, каквото си пожелае, но нито един човек на петдесет години досега не бе поставял под съмнение съвместната работа на един Велик майстор и Мултивак, без да разбере в крайна сметка, че съмненията му са били напразни.
Уислър работеше стиснал зъби, без да издава нито звук. Подаваше команди на Мултивак и неговите помощни съоръжения да покажат отново уменията си. Измина още един час, след който старши психоаналитикът се засмя с дрезгав глас:
— Какъв кошмар!
— Какъв е отговорът? — запита Майерхоф. — Искам да чувам отговорите на Мултивак, не вашите забележки.
— Добре. Ето ви ги. Мултивак твърди, че ако някога дори и един човек разкрие истината за този метод на психологичен анализ на човешкия разум, той, методът, ще стане безрезултатен като обективна техника за извънземните сили.
— Искаш да кажеш, че до човечеството няма вече да бъдат изпращани никакви вицове? — запита Траск с отпаднал глас. — Какво имаш предвид?
— Никакви вицове — каза Уислър — сега! Мултивак казва сега! Експериментът е завършен. Ще трябва да бъде внедрена нова техника.
Тримата се поглеждаха изпитателно известно време. Минаха няколко минути.
— Мултивак е прав — каза тихо Майерхоф.
— Зная — отговори Уислър, останал без сили.
Дори Траск се съгласи шепнешком:
— Да, така трябва да е.
Майерхоф беше онзи, който доказа правотата на машината. Майерхоф, съвършеният шегаджия.
— Край на всичко, да знаете, всичко свърши. От пет минути се опитвам да си спомня някакъв виц, но не мога. Нито един не ми идва наум! И ако сега прочета някой, няма да ми е смешно. Знам го.
— Чувството ни за хумор го няма вече — каза Траск печално. — Нито един човек вече няма да се разсмее.
Тримата останаха неподвижни, гледаха се втренчено, чувствайки, че светът се смали до размерите на експериментална клетка за плъхове… лабиринтът вече го нямаше, а трябваше да има нещо, нещо, което да го замени.