Георги Николов
Шегичката
В командната зала на обсерваторията Маунтайн Грийн цареше страхотен безпорядък. Професорът по астрономия Джей Джей Кей се тръшна изтощен на въртящия се стол и поемайки въздух отново опита да се освободи от увилата се около него принтерна хартия. Километричния целулозен продукт най сетне поддаде и учения с огромно облекчение го отстрани от себе си. В пристъп на ярост започна да го тъпче с крака скачайки върху него, докато освини максимално интериора. Сега вече залата, освен на всичко друго заприлича на бунище за хартиени отпадъци на върха на което стоеше изпотен но щастлив уважавания професор. Джей Джей Кей стана и залитайки от умора, реши да хвърли последен поглед на компютъра за обработка на данните постъпващи от радио телескопа. Проклетата машина съвсем се беше побъркала и непрекъснато опитваше да покаже на мониторите, че Проксима от Кентавър се е изместила с 45 светлинни години от обичайното си място, а мъглявината Андромеда изобщо беше изчезнала безследно.
— По дяволите, това на нищо не прилича! — изруга професора и погледна дигиталния хронометър на китката си. Минаваше 22:30, а техниците като че ли нямаха и намерение да дойдат и оправят разпадащата се апаратура. Сътрудниците от предишната смяна си бяха отишли още преди час и половина, а Джей Джей Кей продължаваше да се мотае из командната зала и не преставаше да мърмори по адрес на некадърните си колеги. Въпреки, че обожаваше своята работа през този ден той се беше изнервил до крайност а и се владееше трудно напоследък. Професорът тъкмо се чудеше какъв повод да си намери за да се самонавие и прибере в къщи, когато изведнъж се сети че на сутринта ще се проведе изпитателния полет на новата совалка в космоса. Тя беше снабдена с 6 пъти по-мощни двигатели от старите и специалистите от съседния на обсерваторията ракетен комплекс залагаха големи надежди на нея. Джей Джей Кей вече си тръгваше, когато реши по навик да се осведоми за слънчевата активност. Почти машинално включи соларния спектроскоп и зачака монитора да загрее. На екрана се появиха силно увеличена, адски нажежената газова обвивка на звездата — фотосферата и величествената слънчева корона. Гледайки пред себе си десетина секунди, професорът изведнъж забеляза как светилото започна застрашително да увеличава обема си, а огнените езици на протуберансите да стават все по-големи. В първия момент той си помисли, че това пак са номера на раздрънканата апаратура или някоя от плоските шеги на неговите асистенти, които вероятно бяха заредили касета с видеозапис, но след внимателния оглед на периферните уреди разбра, че това е голата истина. Екрана показваше, че температурата на повърхността на слънцето беше вече няколко милиарда градуса по Целзий и Джей Джей Кей усети, как целият му скалп се смъкна с няколко сантиметра назад към темето, сигурен признак на прогресивно умопобъркване.
— Какво, по дяволите става! — изкрещя неистово той и почти моментално предположи. — Нима доброто старо Слънце избухва в свръхнова!
Да! Беше логичния отговор и професора трескаво започна да трака с пръсти по клавиатурата на компютъра, за да изчисли нещо. „Земята има още около 36 часа живот“ — привърши той. „Бих могъл веднага да активирам алармата за бедствия. Но какво ще постигна с това? Само ще направя последните часове от живота на човечеството още по-кошмарни. А така до самия край никой няма да има време да разбере, какво става. Цялата планета Земя ще се изпари за секунди и ще се превърне в нажежени газове. Аз трябва да играя ролята на великият мъченик и героично ще страдам заради всички. И ако не умра преждевременно от ужас ще чакам фаталния край“.
— Господи, колко нелепо! Няма никакво спасение — проплака Джей Джей Кей и се опита да си спомни дали беше изключил котлона на готварската печка у дома. Изведнъж светкавица мина през мозъка му:
— Совалката! Това е спасението — извика той и изхвърча като скиор на 90 метрова шанца от обсерваторията.
След като остави почти една трета от покритието на гумите си върху асфалта и едва не загуби от форсиране ауспуха на спортната си кола по пътя, Джей Джей Кей се отправи с максимално ускорение към към близкия ракетодрум. На пропуска показа служебната си карта и успя да ги забаламоса, че има работа върху довършителните операции по старта. Скривайки се от погледа на досадниците, като професионален нинджа той се промъкна покрай въоръжената охрана и успя да проникне в хангара. Въпреки, че нямаше време за губене и всяка секунда беше скъпа, професорът не можа да се сдържи и с възхищение разгледа стреловидното тяло на трикрилата совалка, но веднага след това се сепна и пристъпи към действие. Прескачайки през цели стъпала с три скока той се изкачи и отваряйки внимателно вратата потъна във вътрешността на кораба. Джей Джей Кей изненадано се заозърта, но докъдето му стигаше погледа се виждаше че навсякъде беше отвратително тясно. Въпреки, че отвън совалката изглеждаше доста внушителна, като всеки прототип вътрешността и беше претъпкана с електроника и отделни блокове и модули, които я изграждаха та едва имаше място за пилота и малко провизии. При вида на тази гледка на професора му олекна на съвестта, тъй като дори да искаше не можеше да вземе на борда някой друг със себе си. Без да губи повече време той натика в совалката колкото можа провизии и резервоари с въздух и след, като с големи усилия успя да се намъкне в скафандъра се разположи полулегнал върху пилотското кресло. Джей Джей Кей включи бордното захранване и провери дали всичко е заредено до крайност. След това въведе в компютъра курс за напускане на Слънчевата система, закопча коланите около себе си и насочи дистанционното за отваряне на хангара с думите: