— Дано да имам късмет!
До ушите на патрула достигна ужасен шум от скърцащи врати и всички видяха как хангара се отвори и от него бавно излезе, като висеше на 3 метра от земята лъскавото тяло на совалката. Постепенно тя започна да се издига вертикално, като сключваше все по голям ъгъл с хоризонта. В един миг страшен грохот заглуши всичко наоколо, а светлината от мощните виолетово-жълти реактивни струи освети целия ракетодрум, заедно с щъкащите от всякъде десантчици. Със страхотна скорост кораба се превърна в светеща точица от небето, докато съвсем изчезна. Джей Дже Кей почуства страхотна тежест върху себе си, сякаш някой беше поставил отгоре му най малко четири трикрилни гардероба, при това пълни с олово. В следващата минута вече беше в космоса и натоварването намаля, но му се бе събрало много и преди да изпадне в безсъзнание успя да изпрати насочено в страни от Земята радиосъобщение — „Помощ! Звездата от нашата система избухна в свръхнова. Аз съм единствения оцелял от планетата Земя!“
От начало, след като се свести професор Джей Джей Кей си помисли че сънува, но след това се отказа от предположението и реши че е умрял. В един момент обаче се улови, че мисли а според старото правило „Мисля следователно съществувам“ вече бе напълно в реда на нещата да е все още ужасно жив. След като си спомни защо и как се беше озовал в тази совалка и за данданията предизвикана от него на ракетодрума, Джей Джей Кей направи опит да стане и моментално му се зави свят, почуства се абсолютно слаб и се принуди отново да заеме полу хоризонтално положение.
— Да го вземат мътните! Май доста време съм бил в несвяст! — успя да изрече той и погледна към бордния хронометър. Направо остана същисан, защото разбра че в това положение е бил точно 91 часа и 36 минути, което правеше малко по-малко от 4 земни денонощия. Чудейки се още около половин час, че все пак е успял да оцелее професорът изведнъж почуства как трябва да изпълни празното пространство в стомаха си колкото може по-скоро. Внимателно без резки движения той се добра до провизиите и набързо изтиска две тубички с жълтеникаво-бяла паста в устата си. Правейки страхотни гримаси Джей Джей Кей прокле хората, които бяха измислили тоя ужасен бълвоч като им пожела да си направят екскурзия с еднопосочен билет до пъкъла и мислено отправи съболезнования до себе си и всички бивши астронавти, които бяха принудени да изтраят тази синтетична гадост. Пи една вода и чакайки поне малко да му се възвърнат силите потъна в мисли:
„Защо ми трябваше да изчезвам в космоса? Да бях си останал на Земята за да умра с всички останали. На какво се надявам?“ Новото гориво карбутал проектирано специално за свръхмощните двигатели на кораба би му стигнало за една година ако го използваше икономично, а той още не знаеше къде иска да отиде. За също толкова време синтетичното вещество аркуитар щеше да произвежда кислород. Вътрешните енергийни нужди на совалката се задоволяваха от изотопен генератор и за да облекчи натоварването му Джей Джей Кей опъна всички възможни панели със слънчеви колектори, така че апаратът заприлича отвън на морски таралеж. Това естествено не намали скоростта на кораба, защото на кого му пука за аеродинамиката в Космоса след като там няма триене. Така всичко в крайна сметка беше О Кей с изключение на провизиите, които нямаше да стигнат дори за половин година. Професорът се замисли върху бъдещата алтернатива да открие планета с храна и вода или да започне да практикува металоядство, което като оставим настрана че беше нискокалорично и вредно за зъбите и совалката, можеше да му докара силни стомашни разстройства. Сети се и за фотосинтезата, но навреме осъзна разликата между себе си и растенията и това го съкруши окончателно. Разбира се можеше да се надява, че извънземни ще засекат неговото съобщение и ще му се притекат на помощ, но нищо не му даваше гаранции, че ако изобщо съществуваха и успееха да разчетат сигналите вселенските говеда ще доприпкат да спасяват един абориген землянин. Неочаквано Джей Джей Кей се досети, че не знае къде се намира в момента и включи навигационния компютър. Информацията показваше, че съвсем наскоро беше подминал Юпитер. И наистина след, като погледна през илюминатора видя да се приближава към планета с изящни пръстени — Сатурн. Макар, че беше астроном никога не беше гледал звездите направо от космоса и това му достави огромно удоволствие. Със свито сърце насочи бордния електронен телескоп в посока към Земята и видя ужасяваща картина. Планетата представляваше едно голямо кълбо от нажежени газове, а слънчевата обвивка се беше раздула чак до Марс, ставайки почти абсолютно прозрачна. От жълтото джудже, което земляните наричаха Слънце беше останала една малка звездичка която макар и да изглеждаше миниатюрна беше още по-гореща от преди. Джей Джей Кей се почуства ужасяващо нищожен и съвестта отново започна да го гризе, но бързо осъзна че няма никого когото да го е грижа за това освен него и престана да си мисли за глупости. След това отиде, отново се излегна в креслото и удивлявайки се на голямата скорост на совалката реши да поспи. Изведнъж кораба се разтърси в страхотни вибрации. Компютрите и бордовите уреди се защураха, като побъркани а пиезоговорителите на алармената сигнализация за максимално приближен обект щяха да се разпаднат от дрънчене. Джей Джей Кей скочи на крака и след, като близо минута се опитваше да разбере какво искаха да му покажат тези купчини ламарини и цветни дисплеи, изрита най близкия информационен пулт и просъска: