— Какви са тия глупости, по дяволите!
След това се изплю с отвращение на пода, сети се да погледне през илюминатора и моментално застина. Точно над совалката огромен космически лайнер я привличаше и със свръхпрецизна точност я прибра в себе си. Професорът чу странен звук зад гърба си и обръщайки се видя как пред очите му се материализира някакво същество. Е сега ако си мислите, че ще взема да ви го описвам много се лъжете и то не, защото ми е писнало от това, ами защото това нещо едва ли можеше да се опише. Със сигурност само мога да кажа, че беше високо около 2 метра, носеше блестящ шлем и като че ли беше изградено цялото от пипала. След като преодоля първоначалния си ужас и видя, че пришълецът не държи нищо което да напомня за оръжие Джей Джей Кей се насили да се усмихне.
— Здравей землянино! Ние идваме с мир! — изписука онзи.
— Господи! Чул си молбите ми! — възкликна професора и от радост му идеше да направи двойно задно салтомортале с винт, но навреме прецени че тавана не е достатъчно висок и се отказа.
— Ние засякохме и разшифровахме твоето съобщение и веднага тръгнахме насам за да ти помогнем — продължи да писука транслатора под шлема на пришълеца.
— Сладури! — засия Джей Джей Кей и се замисли не го ли поднася този.
— Но аз землянино първо искам да поднеса извиненията си от името на своята раса.
— За какво става дума? — учуди се професора.
— Аз съм старши промдругал Хрумврулото и заедно с останалите си другари бяхме тръгнали да прекараме уикенда в съседната галактика. И тъй, като този ден се честваше в Албрагианския календар за ден на шегата един от най-големите веселяци на кораба — Младши тримбрамджугал Квото ни подготви изненадващ майтап. Включвайки хипер силовите полета на нашия звездолет той направи така, че ние се забихме със страхотна скорост в центъра на вашето жълто джудже, което разбира се избухна а ние си продължихме. Поради недоглеждане и изпитото в големи количества виолетово трилино бяхме пропуснали да проверим за наличие на живот във вашата система. Моля още веднъж да бъдем извинени — завърши извънземния и направи нещо като поклон.
Долната челюст на Джей Джей Кей увисна така сякаш беше готов да глътне Бруклинския мост за предястие, при това без тревоги за възникване на стомашни киселини, колики и газове.
— Леле! — простена той и фиксирайки за последен път уважаемият Хрум-незнамкойси изпълни страхотен скок заради, който моментално биха се самоубили Тарзан и Нютон поради невероятното преодоляване на изкуствената гравитация на кораба — противно на известния закон. Пресечната точка на балистичната крива на полета съвпадаше с тази от равнината върху, която лежеше гостът и следователно Джей Джей Кей според правилата на елементарната тригонометрия се стовари точно върху извънземния и с върховен ентусиазъм се зае да го души, като го стискаше с все сила там където си мислеше, че се намира гушата му.