— О! — възкликна промдругала — Значи приемаш извинението и ме поздравяваш като истински приятел — след това отвърна на поздрава, като уви пипалото си около професора и на свой ред започна да го души.
— Гуаргхххххххххх… грхххххххх — каза Джей Джей Кей и усети, че тук нещо не е наред.
Откопчвайки се от желязната хватка на извънземния тиквеник той се сети да попита с хриптящ глас:
— Щом, като това… е приятелски… поздрав… тогава каква е най-голямата ви обида?
— Да хванеш някого за пипалата и да го раздрусаш — отвърна му пришълецът — Защо?
Чуствайки се, като последния идиот Джей Джей Кей хвана онзи за пипалата и започна да го друса колкото може.
— А! Но защо така? — обиди се той.
— Защото тъпоглав октоподообразен техноимбецил такъв унищожихте от дивотия хубавата ми планета. Затова!
Ненадейно от къде се появиха още двама пришълци и заедно с промдругала помъкнаха професора към лайнера си без да продумат нито думичка.
— Изроди! Пияни мутри такива! Ще ви науча аз вас! Пуснете ме! — крещеше, като заклано прасе землянина.
Троицата го внесе в звездолета и без да го питат му придадоха начална скорост към някаква огромна стъклена и цилиндрична капсула. Джей Джей Кей се приготви да получи най-голямата цицина в живота си, но мина като през вода и се озова отвътре. Започна да блъска, като обезумял по стъклото но само си насини кокалчетата, после блесна светкавица и последното нещо, което си спомни преди да изпадне в безсъзнание бе, че започна да пропада надолу сякаш в пропаст…
Професорът по астрономия Джей Джей Кей погледна дигиталния хронометър на китката си и изруга:
— По дяволите, това на нищо не прилича!
Минаваше 22:30, а техниците като че ли нямаха и намерение да дойдат и оправят разпадащата се апаратура. Сътрудниците от предишната смяна си бяха отишли още преди час и половина, а Джей Джей Кей продължаваше да се мотае из командната зала и не преставаше да мърмори по адрес на некадърните си колеги. Той изведнъж спря и се хвана за челото. Главата някак странно като, че ли без никаква причина го болеше и му се виеше свят.
— Трябва вече да тръгвам! — промърмори той — А и утре ще изпробват новата совалка.
На излизане по навик провери слънчевата активност и тъй, като всичко беше наред напусна обсерваторията и влезе в колата си. Взе вестника от съседната седалка и се зачете в програмата на телевизията. Тази вечер щяха да дават любимата му фантастична поредица. Серията се наричаше „Шегичката“ и в резюмето се казваше, че извънземни се сблъскват със Слънцето и то избухва най-неочаквано за земляните, като унищожава тотално Земята.
— Гледай ти какви ги измислят! Сигурно ще бъде доста интересно — възкликна Джей Джей Кей и даде пълна газ за да не закъснее.