Приглушена светлина се стелеше над свитата от студ земя, когато каретата свърна в една дълга алея, засадена от двете си страни с високи дъбове, чиито листа бяха опадали до едно. Появиха се очертанията на голяма къща, изградена от сив камък, и Зара се напрегна, за да я види по-добре.
Къщата изобщо не приличаше на великолепните мраморни дворци в Мароко с широките си покрити галерии и високите засводени прозорци. Докато домовете в родната й страна се строяха прилепени до земята, този внушителен градеж се състоеше от три етажа, и също толкова кулички. Макар Зара да не можеше да я опише като дворец, все пак постройката й се стори чудовищно потискаща.
Джамал навярно беше прочел мислите й, защото забеляза:
— Не е толкова потискащо, колкото изглежда. Вътре е учудващо приветливо.
Зара го изгледа с нещастна полуусмивка.
— Нямам търпение да го видя.
Каретата мина под свода на голямата порта и спря, за да слязат пътниците. Джамал скочи пръв долу и помогна на Зара да слезе. След това Хамет помогна на останалите пътници. Изведнъж вратата на къщата се отвори и една красива жена на средна възраст влетя в отворените обятия на Джамал.
— Ах, Джамал, колко съм се молила за този ден. Винаги си бил така непреклонен в решението си да останеш в Мароко, че почти се бях отказала от надеждите да се заселиш за постоянно в Англия. Най-съкровеното ми желание се изпълни.
След като пусна Джамал, тя си спомни за добрите маниери.
— Добре дошли. Добре дошли на всички — каза тя, обръщайки се към групата, която беше слязла от каретата и стоеше, треперейки, в студения нощен въздух. — Влезте вътре на топло. — Тя се усмихна на сина си. — Имам изненада за тебе, Джамал. Надявам се, че ще ти хареса.
Лейди Ланфорд ги въведе в приемната, където жените веднага се отправиха към камината, привлечени от приятната топлина на буйно разгорелия се огън. Зара с радост разбра, че Джамал не я беше излъгал, когато каза, че отвътре имението не е толкова страшно, колкото изглеждаше отвън. Усети, че започва да изпитва приятни чувства при вида на мебелите от черешово дърво, тапицираните столове и стените, блестящи от картини и изящни тапети.
Макар че тук нямаше нищо, което да й напомня за просторните, незадръстени от мебели марокански дворци с техните цветни мозаични стени, постлани с плочки подове и дебели килими, тя усети, че и тук може да бъде щастлива. Излезе от унеса си, когато Джамал я хвана за ръка и я дръпна към майка си.
Зара стисна здраво ръката му и зачака. Но преди Джамал да успее да каже и една дума, в преддверието се чу шум. Лейди Ланфорд се обърна, за да приветства влизането на една привлекателна млада жена.
— Ах, Каролайн, тъкмо навреме. Джамал най-накрая пристигна. Елате да го посрещнете, скъпа. Помниш Каролайн, нали, Джамал? Тя е изненадата, за която ти споменах.
Джамал изстена объркан. Каролайн лейди Уелсли беше момичето, за което майка му се надяваше той да се ожени.
— Не беше ли разумно от моя страна да пратя за Каролайн, така че тя да бъде тук и да те посрещне? — обърна се към сина си лейди Ланфорд с грейнало лице.
— Надявам се, че не възразявате — добави лейди Каролайн, изчервявайки се заради Джамал. — Лейди Ланфорд настоя да бъда тук, когато пристигнете.
Зара сметна Каролайн за доста привлекателна с пепеляворусата й коса и порцелановия тен. Носът й беше мъничко по-дълъг и тя като че ли доста го виреше, но иначе формата на лицето й беше почти съвършен овал. Тя се запита коя ли е Каролайн.
— Мамо, преди това да е стигнало твърде далече, искам да ти представя Зара и моите приятели.
Лейди Ланфорд отправи към групата новодошли най-очарователната си усмивка и Зара беше сигурна, че всичко ще бъде добре.
— Аз вече познавам Нафиза, Хамет и доктор Давид бен Израел, но не съм виждала досега другите три жени.
— Саха е… жената на Харун — каза Джамал, защото не намери по-уместна дума. Майка му щеше да се досети какво точно означава това. — Зайнаб — посочи младото момиче до Зара — е прислужницата на Зара. А Зара — допълни, обгръщайки талията й с ръка — е моята съпруга.
Лейди Ланфорд ахна смутена, отправяйки многозначителен поглед към лейди Каролайн.
— Страхувам се, че сме избързали, лейди Ланфорд — изрече Каролайн с рязък тон. — Явно синът ви предпочита друговерка пред порядъчна английска съпруга. Колко жалко. Знаете, че с мене върви цяло състояние.. Татко ще бъде ужасно разочарован. Той искаше за мене дук, но и граф щеше да го задоволи.
Тя се обърна, мина покрай групата и излезе с царствена грация.
Лейди Ланфорд се вгледа в Зара, забравила да затвори уста.