— Мамо, съжалявам, не исках да те шокирам — каза Джамал. — Няма ли да приветстваш Зара?
Лейди Ланфорд най-накрая си спомни доброто си възпитание.
— Простете ми, скъпа. Джамал не се е променил. Харесва му да шокира нещастната старица. Добре дошла в семейството. — И тя се насили да прегърне Зара. — Къде е намерил Джамал такава красавица като вас?
— Аз съм берберка, милейди — отвърна Зара. — Баща ми е Юсеф, кадията на берберите. Чували ли сте за него?
Лейди Ланфорд отстъпи назад, сякаш получила внезапен удар. Цветът напусна лицето й и очите й се превърнаха в два горящи въглена.
— Вие сте дъщеря на Юсеф?
Думите излязоха като съсък от устата й.
— Мамо, какво има? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. Изплаши Зара.
— Зара, дъщеря на Юсеф — повтори лейди Ланфорд. — Отведи я оттук, Джамал! Махни я от очите ми!
Зара отстъпи в ужас. Какво е сторила?
— Мамо, какво става тук?
— Нима не знаеш, Джамал? Никой ли не ти е казал?
— Какво да ми е казал?
— Знаеш, че баща ти беше убит в битка с берберите, нали? — Джамал кимна. — Явно, това, което не знаеш, е, че е бил убит от Юсеф, бащата на Зара. Не мога да я погледна, без да си спомня за бедния ми Ахаб.
Зара отстъпи назад объркана. Не беше възможно това да се случва с нея. Точно когато имаше всичко, което можеше да иска от живота, то щеше да й бъде отнето. Как би могъл Джамал да я обича, когато баща му бе намерил смъртта си от ръцете на Юсеф, нейния любим баща?
— Мамо! Нямах представа — извика Джамал, готов да защити Зара. — Но ти не можеш да държиш Зара отговорна за нещо, което баща й е направил.
— Съжалявам — каза лейди Ланфорд и се обърна. — Отведи я Джамал. Ще трябва да мине време, преди да свикна с мисълта, че под покрива ми живее дъщерята на убиеца на твоя баща. Ще се погрижа приятелите ти да бъдат настанени в стаите си. Ще се срещнем по-късно в библиотеката и ще обсъдим това насаме.
— Мамо, аз…
— Не, синко, не казвай нищо. Вземи… съпругата си и ме остави. Трябва да остана за малко сама, за да се справя с това.
Зара усети земята да пропада под краката й. Със замаяна глава последва Джамал в коридора и нагоре по витото стълбище. Когато стигнаха стаята на Джамал, той замислено се приближи до прозореца и се загледа унило в далечината.
— Съжалявам, Джамал. Нямах представа — започна Зара. — Толкова исках майка ти да ме хареса.
— Нещата ще се оправят. — Но треперенето на гласа му опровергаваше думите.
Защо не беше узнал името на човека, който беше убил баща му? Може би защото тогава това нямаше никакво значение, каза си той. Дори да знаеше името на мъжа, това нямаше да върне баща му. По онова време него го нямаше у дома, върна се едва много месеци след смъртта му.
— Не, няма! Как би могло?
Той се обърна към нея с омекнало изражение.
— Тя ще се опомни. Ще говоря с нея, докато ти си почиваш. Да ти пратя ли нещо да хапнеш?
Зара поклати глава. Не би могла да хапне дори една хапка. Нито пък можеше да се преструва, че шокиращото разкритие на лейди Ланфорд не е засегнало Джамал. Трябваше само да го погледне, за да разбере, че го гризе мъка. Аллах да й е на помощ. Защо имаше толкова много пречки пред щастието й?
След малко Джамал остави Зара насаме. Трябваше да говори с майка си, преди Зара да се разстрои още повече. Това не беше добре за бебето. По някакъв начин трябваше да убеди майка си, че Зара е жената, която обича, единствената жена, която желае. Баща му бе загинал много отдавна. Нищо не можеше да го върне. Не беше справедливо да обвинява Зара за нещо, което баща й е сторил.
Лейди Елоиз го очакваше в библиотеката. Той можеше да се закълне, че наистина е разстроена, и почувства остро болката й.
— Добре ли си, мамо?
— Разкажи ми за Зара, синко — започна лейди Елоиз без никакви предисловия. — Как срещна дъщерята на Юсеф?
— Седни, мамо, докато ти разкажа как стана така, че Зара започна да означава толкова много за мене. Когато свърша, ще знаеш защо я обичам толкова много.
— Предпочитам да остана права. Слушам те, синко.
Джамал започна от самото начало, обяснявайки как беше срещнал Зара и всичко, което се бе случило, чак до сегашния ден.
— Така че виждаш, мамо, Зара неведнъж ми е спасявала живота.
— Не можеш ли да намериш друг начин да й се отплатиш? — запита лейди Елоиз.
Докато Джамал говореше с майка си в библиотеката, Зара взе решение. Трябваше да присъства, когато Джамал и майка му обсъждат бъдещето й. Решаваше се нейната съдба и тя искаше да има думата. Трябваше да обясни на лейди Ланфорд колко много обича сина й.
С тази мисъл в главата Зара излезе от спалнята и се спусна по стълбището, без да срещне никого. Намери библиотеката, ориентирайки се по звука на гласовете, долитащи иззад притворената врата. Тъкмо щеше да почука, но замръзна с вдигната ръка, когато чу майката на Джамал да произнася гневно името й.