— Лейди Каролайн струва два пъти повече от Зара — извисяваше се гласът на лейди Елоиз. — Тя има значителна зестра и е идеалната партньорка за тебе.
— Не обичам лейди Каролайн, мамо.
— И аз не обичах баща ти, когато ме купи за харема си. Любовта дойде после.
— Аз се ожених за Зара и нищо не може да промени това.
— С ислямска церемония ли се ожени за нея?
— Разбира се.
Лейди Елоиз се усмихна доволно.
— Тогава ще е съвсем просто да се разведеш с нея и да се ожениш за лейди Каролайн. Никога няма да приема дъщерята на човека, който уби любимия ми Ахаб.
Зара не изчака да чуе отговора на Джамал. Обърна се и избяга към стаята си.
Джамал се вгледа в майка си. Не беше допускал, че може да храни такава враждебност към някого.
— Съжалявам, че мислиш така, мамо. Разбирам чувствата ти, но не ги споделям. И аз обичам татко толкова, колкото и ти, но не Зара го е убила и аз не я държа отговорна за това. Ако не беше тя, сега нямаше да стоя тук пред тебе. Тя ми вдъхна воля да живея, когато бях готов да умра и спаси живота ми.
Лейди Елоиз отправи към Джамал поглед, изпълнен с тъга и съжаление.
— Знам, че не постъпвам разумно, синко, но не мога да направя нищо. Ти явно обичаш Зара. Само не ме карай и аз да я обичам.
Не намирайки думи, Джамал се обърна настрана, натъжен от упоритостта на майка си по отношение на Зара.
— Надявам се, ще промениш мнението си, когато я опознаеш. Сега отивам горе при съпругата си. Беше доста разстроена, когато излязох.
Зара беше повече от разстроена, беше съсипана. Как можеха двамата с Джамал да очакват, че ще намерят щастие, когато майка му я мразеше, задето е дъщеря на Юсеф? Нямаше бъдеще за нея тук в Англия, никакво бъдеще. Мястото на Джамал беше при лейди Каролайн, родена да бъде съпруга на граф. А тя самата трябваше да си остане в Мароко при баща си, помисли Зара. Глупава беше да си въобразява, че може да има някакво място в новия живот на Джамал като граф. Щеше да му бъде само пречка, ако останеше негова съпруга.
Дилемата й имаше само едно решение. Тя трябваше да се върне в Мароко. Никога нямаше да застане между майката и сина. С времето Джамал щеше да я намрази, а тя не би могла да понесе това.
Вратата се отвори, подплашвайки неспокойните й мисли. Джамал влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.
— Добре ли си, любов моя? Защо не си почиваш?
Зара се обърна с гръб към прозореца, поглъщайки с очи Джамал, сякаш го виждаше за последен път.
— Чаках те. Говори ли с майка си?
Само с две стъпки той се озова до нея и я пое в прегръдките си.
— Остави майка ми. Тя ще се свести. Това, че си дъщеря на Юсеф, за нея беше голяма изненада. Дай й време, любов моя. Когато научи, че ще й дадеш внуче, ще промени мнението си.
Той я целуна с дълга, изпиваща целувка, която извика сълзи в очите на Зара, толкова го обичаше. Би направила всичко, за да го ощастливи, дори да го напусне. В началото може би нямаше да я разбере, но по-късно щеше да оцени това, което бе направила за него. Той заслужаваше за съпруга английска красавица като лейди Каролайн. Не дъщерята на един берберски бунтовник.
Зара отвърна на целувката му, съзнавайки, че не й остава много време с Джамал. Скоро щеше да отиде на „Корсар“ и капитан Брахим щеше да я върне в Мароко. Но сега искаше да вкуси сладостта на любовните ласки на Джамал, за да има спомени, които щяха да й стигнат до края на живота й.
Когато Джамал усети, че целувките на Зара го възбуждат, той нерешително я отстрани от себе си.
— Уморена си, любов моя. Пред нас е целият ни живот, ще имаме време да се любим. Не искам да нараня тебе или бебето ни.
— Не искам да чакам, Джамал. Люби ме сега. Искам те.
Той се вгледа в лицето й, загрижен за нейното състояние. Отчаяние и страх прозираха в зелените дълбини на изразителните й очи. Преди Зара никога не беше проявявала страх и това го разтревожи. Беше притеснена, но това беше нещо съвсем естествено, като се има предвид реакцията на майка му спрямо нея. Но ако това можеше да я успокои, той нямаше да откаже да се люби с нея.
— Ах, сладка магьоснице, истинска наслада е да се любя с тебе.
Той я съблече бавно, откопчавайки внимателно копчетата на корсажа й, и полека свали роклята надолу. Целуна голите й рамене, после устните, галейки вътрешността им с езика си. Под настоятелните му ласки тя се отвори за него, а езикът й затанцува с неговия в сладко отдаване.
Роклята й падна на пода пад плавното движение на ръцете му и той я вдигна в обятията си. Тя нямаше корсет. Една тънка връзка държеше ризата й и когато той я развърза, гърдите й се показаха освободени пред него. Той се вгледа в заоблените хълмчета, а в следния миг зарови лице между тях и пое едното зърно в устата си.