Поддавайки се на молбата й, той се настани зад нея и леко навлезе в овлажнената й ножница. Този път започна да я люби бавно и полека, извличайки постепенно страстта й. Когато най-накрая й позволи да постигне облекчението, тя не можеше да спре да хлипа.
Обезпокоен, Джамал запита:
— Какво има, любов моя? Защо плачеш?
Тя не се осмели да му каже истината, че не може да понесе мисълта да го напусне. Благодари на Аллаха, че щеше да има детето си, което да обича.
— Плача, защото съм щастлива — излъга тя.
Той не й повярва.
— Още се безпокоиш заради майка ми, нали?
Зара сви рамене.
— Толкова исках тя да ме хареса.
— Ще те хареса. Дай й време. Ще дойде на себе си, като разбере колко те обичам. Да се облечем ли и да слезем долу за вечеря?
— Върви без мене — настоя Зара. — Прати ми тук поднос с храна. Не… не мога да понеса още един сблъсък.
Той я изгледа обезпокоен.
— Може би така ще е най-добре. Утре нещата ще изглеждат по-добре.
Зара му се усмихна тъжно.
— Нещата никога няма да изглеждат по-добре. Нито утре, нито когато и да било.
Решението на Зара да замине се засилваше с всеки отминал ден. Лейди Елоиз намираше безброй поводи да събира заедно Джамал и лейди Каролайн. Високомерната блондинка получаваше покани за вечеря едва ли не всеки ден. Една вечер каретата й не дойде, за да я откара обратно, затова Джамал беше принуден да я изпрати. Друг път Зара гледаше ревниво как лейди Каролайн увлича Джамал в разговор, обсебвайки вниманието му почти през цялата вечер. Изглеждаха толкова подходящи един за друг, че Зара се почувства като натрапница.
Още по-зле й стана един следобед, когато Каролайн се появи, за да отиде на езда с лейди Елоиз. Извинявайки се с умора, лейди Елоиз грациозно отклони предложението и изпрати Джамал. На Зара й се стори, че той не протестира достатъчно енергично, отстъпвайки пред желанието на майка си. И му го каза, докато той се преобличаше в дрехи за езда.
— Не мога да бъда груб, любов моя — беше отговорът му. — Но възнамерявам да поговоря с мама. Усилията й да ме свърже с Каролайн започват да ми досаждат. Обещавам, че няма да се повтори. Можеш да дойдеш с нас, ако искаш.
Последното, което Зара искаше, беше да напъха наедряващата си фигура в костюм за езда. Широките поли още прикриваха бременността й, но не след дълго щеше да стане ясно, че чака дете.
— Днес не ми се язди.
Джамал веднага се разтревожи.
— Да не ти е зле?
— Бременна съм — каза рязко Зара, сякаш това обясняваше всичко.
Той й се усмихна нежно.
— Знам. През нощта, докато спеше сгушена до мене, усетих бебето да помръдва. Не мога да опиша какво изпитвам, мога само да кажа, че беше вълнуващо.
Зара отказваше да се поддаде на думите му.
— По-добре върви. Не е учтиво да караш лейди Каролайн да те чака.
— Не ми пука за лейди Каролайн. Този фарс отиде вече твърде далеч. Не искам да разстройвам мама, но това трябва да престане.
На Зара отново й се стори, че е застанала между лейди Ланфорд и сина й, а това чувство никак не беше хубаво.
Минаха няколко дни, преди Зара да намери възможност да се измъкне. Денят беше слънчев и студен, идеален за лов със соколи. Харун и Джамал решиха, че няма да има по-подходящ ден да опитат двете ловни птици, които соколарят на Джамал току-що беше купил. Излязоха рано сутринта.
Лейди Елоиз, заявявайки, че денят е твърде хубав, за да го пропилее, отиде на гости. Не повика Зара да я придружи. Не че Зара имаше нещо против. Тя гледаше да избягва лейди Елоиз, на искаше на причинява на майката на Джамал още мъка, като й напомня за присъствието си.
Знаеше, че няма да намери по-подходящ момент да тръгне към Лондон. Приготви само берберските си дрехи и ботуши, които възнамеряваше да носи по време на пътуването, и ги напъха в един калъф от възглавница, за да ги носи по-лесно. За нещастие Зайнаб влезе в стаята й с подноса с вечерята точно когато тя опаковаше нещата си.
— Заминаваш ли, Зара?
Зара пребледня, когато видя Зайнаб, застанала на вратата. Сега нямаше кой да й помогне. Зайнаб щеше да прозре лъжата й, така че тя беше принудена да й каже истината.
— Заминавам.
Зайнаб остави полека подноса.
— Завинаги ли?
— Завинаги — заяви твърдо Зара. — Не мога да понеса да гледам лейди Елоиз да се мъчи заради мене. Джамал ще е по-добре без мене. Лейди Каролайн е жена, от каквато той има нужда.
— Не си с ума си. — заяви Зайнаб. — Джамал те обича. Ти носиш детето му. Наистина ли мислиш, че ще те остави да си тръгнеш?
— Не знам — каза Зара толкова тихо, че Зайнаб трябваше да се напрегне, за да я чуе. — За добро е. Джамал ще разбере и ще ме пусне.