— Ти си преуморена, Зара. Защо не си полегнеш? Ще помоля доктор Бен Израел да те прегледа.
Зара я хвана за ръката.
— Не, няма да казваш на никого! Обещай ми, Зайнаб. Само на тебе мога да се доверя.
— Не ме моли за това. Та ти дори не знаеш пътя за Лондон.
— Кочияшът ще ни откара — обади се глас откъм вратата.
Зара и Зайнаб се вгледаха в натрапницата. С изненада установиха, че това е Саха. Бяха толкова погълнати от разговора си, че не бяха забелязали кога Саха е влязла в стаята.
— Ще ни откара? — повтори Зара. — За какво говориш?
— Реших да напусна тази проклета страна — каза Саха. — Мразя Англия. Джамал каза, че мога да си замина, ако съм нещастна, а аз съм. Ще се върна в Мароко на борда на „Корсар“. Капитан Брахим ми обеща да ме вземе в харема си и аз смятам да се съглася. Той е красив и добър и може да осигури на жените си разкошни условия. — Тя се усмихна хитро на Зара. — Не беше нужно кой знае колко, за да убедя кочияша да ме откара в Лондон… Никога не ми е идвало на ум, че ти ще искаш да заминеш — продължи Саха. — Не мога да кажа, че те обвинявам. Говорих надълго и нашироко с лейди Ланфорд, нали разбираш. Тя никога няма да те приеме като съпруга на Джамал. С времето той ще те намрази.
Последната хаплива забележка тя произнесе с възможно най-сладкия си глас.
— Не я слушай, Зара — намеси се Зайнаб.
— Ами Харун? — обърна се Зара към Саха.
Саха вдигна рамене.
— Какво Харун? Тук е Англия и мога да правя каквото си поискам. Освен това — добави тя, като изгледа кръвнишки Зайнаб, — Харун напоследък е твърде зает със Зайнаб, за да ми обърне внимание.
Зайнаб се изчерви, осъзнавайки, че Харун наистина все повече се привързваше към нея.
— Изобщо не те е грижа за Харун. Той е добър човек и заслужава нещо по-добро от тебе.
— Никога не съм го искала — заяви Саха. — Честит да ти е. — И тя се обърна към Зара. — Идваш ли с мене?
— Не, Зара, не го прави — замоли я Зайнаб.
— Да, готова съм — каза Зара, без да обръща внимание на Зайнаб, и притисна калъфката към гърдите си.
— Господарят Джамал много ще се разсърди, като види, че те няма — предупреди я Зайнаб.
Жените не знаеха, че Джамал стои на прага на отворената врата и с все по-растящ гняв слуша разговора им.
— Много съм сърдит — разнесе се резкият му глас, всявайки страх у всички и най-вече у Зара. — Оставете ни — нареди той на другите, без да сваля поглед от бледото лице на Зара.
Студената властна нотка в гласа му накара жените да излязат веднага.
— Саха, преди да излезеш, искам да знаеш, че говорих с кочияша. Двамата с Харун смятаме, че трябва да заминеш. Харун те чака отвън при кочияша. Ще те придружи до Лондон и ще те предаде на капитан Брахим. Няма да излезеш оттук без пукната пара, макар да знам, че Брахим е хлътнал по тебе и ще се погрижи за благополучието ти.
— Господарю Джамал…
— Нищо не казвай, Саха, просто излез. Искам да говоря насаме със съпругата си.
Саха побърза да излезе, за да отиде при Харун. Нямаше търпение колкото може по-скоро да остави зад гърба си това противно място.
Зара не трепна под пронизителния поглед на Джамал.
— Мислех, че си отишъл на лов със соколи.
— Конят ми загуби подкова и трябваше да се върнем. Видях каретата готова пред главния вход и разбрах, че нещо не е наред. Мама взе леката карета сутринта. Знаех, че Саха иска да замине, и щях по-нататък да уредя това. Нямах представа, че и ти възнамеряваш да заминеш с нея, докато не чух разговора ви.
— Откога ни слушаш?
— Достатъчно дълго. Нима мислеше, че ще те пусна да си отидеш с детето ми, което расте в тебе?
Един мускул трепна в ъгъла на устата му, единственият признак на сдържания му гняв, с изключение на външното спокойствие. Не беше присъщо на Джамал да бъде толкова спокоен.
— Надявах се, че ще разбереш, че е за твое добро. Никога не съм искала да застана между майка ти и тебе. След време щеше да ме намразиш.
— Нека аз да съдя кое е доброто за мене. Мислех, че си по-умна и няма да слушаш долните лъжи на Саха.
— Чул си и това?
Той кимна.
— Трябваше да ми вярваш, Зара. Нека аз да се справя с мама. Време е да й кажем да бебето.
— Наистина ли не искаш да се жениш за лейди Каролайн?
Джамал изруга.
— Каролайн е една снобка със синя кръв. Гледа на мене като на романтична фигура. Заинтригуваха я моят смесен произход и богатството ми. Мама й казала, че е съвсем просто да се разведа по ислямския закон, и Каролайн си е извадила погрешното заключение, че ще се разведа с тебе и ще се оженя за нея. Тя е прекалено заблудена, за да разбере, че наистина те обичам и няма да се откажа от тебе.