— Майка ти никога няма да ме приеме.
— Не майка ми се ожени за тебе, а аз. Когато ти и детето ще сте в състояние да пътувате, ще посетим всичките ми имения и ще изберем едно, в което да живеем. Ланфорд Манър винаги ми е било най-любимото, но искам ти да избереш дома ни. Мама обича Ланфорд Манър и подозирам, че би предпочела да остане тук.
— Не искам никога да съжалиш, че си се оженил за мене.
— А ти съжали ли, че се омъжи за мене!
— Никога!
— Това чувствам и аз. Дори не мисли да заминаваш. Сигурно си била много разстроена, за да сметнеш, че ще те пусна да си идеш. — Той я взе в прегръдките си и потърка нос в бузата й. Невъзможно беше да продължи да й се сърди, въпреки необмислената й постъпка. Как беше могла да повярва, че ще му е по-добре без нея? — Обещаваш ли, че вече няма да правиш такива глупави неща?
Показвайки старото си вироглавие, Зара изправи рамене и се вгледа в него.
— Не мога да ти обещая нищо, шейх Джамал, освен че ще те обичам с цялото си сърце.
— Ще се съгласиш ли на християнска сватба, с всичките й там гости и приеми? Не искам законността на брака ни да се поставя под въпрос, нито пък наследственото право на детето ни.
Зара сви вежди. Не знаеше нищо за християнството.
— Това ще те направи ли щастлив? Трябва ли да се откажа от Аллах?
— Ние сме женени независимо каква религия изповядваме. Аллах знае, че сме женени, но трябва да покажем на християнския свят, че сме съпруг и съпруга. Няма да настоявам, ако ти имаш нещо против.
— Прав си, Джамал. Трябва отново да се оженим, за да докажем на света, че сме свързани и пред Аллах, и пред християнския Бог.
— Да слезем ли долу и да кажем на мама за бебето?
Тя му се усмихна съблазнително.
— Не сега. Трябва да се убедя колко ме желаеш. Люби ме сега, Джамал.
Джамал й отвърна с нежна усмивка.
— Ще бъде удоволствие за мене.
Тази вечер лейди Елоиз беше поканила гост в Ланфорд Манър. Когато слязоха долу за вечеря, Зара и Джамал с изненада видяха един мъж на средна възраст да говори с лейди Елоиз в елегантната приемна. Благородната му посивяла коса и спретнатите мустаци му придаваха изглед на спокойна увереност.
Лейди Елоиз вдигна очи, когато Зара и Джамал влязоха в стаята.
— А, Джамал, ето те и тебе. Ела да се запознаеш с лорд Робърт Къминс, граф Дърбин. Робърт, това е синът ми Джамал лорд Ланфорд.
Джамал подаде ръка и графът сърдечно я стисна. — Дърбин, приятно ми е да се запознаем — каза Джамал. — Наблизо ли живеете? Не си спомням да се сме се срещали преди.
— Купих имението Хинкли, когато се преместих от Ирландия преди няколко месеца. Така че станах ваш съсед. Запознах се с красивата ви майка на приема, даден в моя чест от лорд и лейди Фриймънт.
Той погледна нежно Елоиз и Джамал се запита какво става тук.
— А това трябва да е красивата ви съпруга — продължи Дърбин и се поклони галантно над ръката на Зара.
— Това е лейди Зара — каза малко хладно Елоиз. — Джамал се ожени за нея в Мароко.
Мамо — каза Джамал ядосан, стискайки зъби, — искам да поговоря насаме с тебе. Бихте ли ни извинили, Дърбин?
— Разбира се. Аз ще забавлявам съпругата ви, докато вие говорите с майка си.
Елоиз тревожно се вгледа в лицето на Джамал, когато той решително затвори вратата на библиотеката и се обърна към нея.
— Какво е толкова важно, та не може да почака?
— Първо, искам да престанеш да третираш Зара като парий. Тя е моя съпруга и ще остане такава. Второ, престани да създаваш положения, които ме карат да стоя в компанията на лейди Каролайн. Това дразни Зара и не искам тя да се тревожи точно сега. Караш ме ужасно да съжалявам, че се върнах в Англия.
— Не знаеш колко е трудно за мене, синко. Всеки път, щом погледна Зара, виждам жената, чийто баща уби моя любим Ахаб.
— Всеки път, щом погледна Зара, аз виждам жената, която обичам, и майката на моите деца. Зара носи дете от мене, мамо. Твоето първо внуче.
Възторгът на лейди Елоиз беше напълно искрен.
— Дете? Зара е бременна?
— Точно това ти казах. Ще я отведа някъде, където няма да понася твоята студенина. Никога не съм си представял, че можеш да се държиш така. Винаги си била толкова любяща и загрижена.
— Бебе — повтори Елоиз и изразът на лицето й се смекчи. — Чудесно ще бъде да има бебе у дома.
— Не ме ли чу, майко? Отвеждам Зара оттук.
Изведнъж внучето й се стори далеч по-важно от неприязънта.
— О, Джамал, не знам какво ми става. Аз съм една глупава старица. Не биваше да обвинявам Зара за греховете на баща й. Ще ми простиш ли? Зара ще ми прости ли? Искам да познавам внучето си.
— Разбира се, прощавам ти, но не мога да говоря от името на Зара. Тя искаше да ме напусне, за да запази мира в семейството. Зара е горда и смела, войнствена като всички бойци, които познавам, и я обичам. Искам и ти да я обикнеш.