— Ще се опитам, синко, наистина ще се опитам.
— Ще пратя да я доведат при тебе, за да й го кажеш лично.
— Джамал, относно лорд Робърт…
— По-късно, мамо.
И той излезе, преди тя да беше довършила изречението си.
След няколко минути Зара влезе в библиотеката, напрегната и неспокойна заради предстоящия разговор насаме с лейди Елоиз. Тя бъбреше непринудено с лорд Робърт, когато Джамал ги прекъсна, като каза само, че майка му искала да говори с нея на четири очи.
— Искали сте да ме видите, лейди Елоиз?
— Това, което искам, скъпа, е да се извиня — каза Елоиз. — Съжалявам за студеното посрещане и се надявам, че ще мога да го възмездя. Не биваше да правя прибързани изводи по отношение на тебе. Разбрах за бебето, което носиш, и искам да бъда част от живота на внучето си. Ще позволиш ли, Зара?
Сълзи избиха в очите на Зара. Това беше посрещането, за което си беше мечтала, но досега й беше отказвано.
— Не ви се сърдя, милейди. Не познавам майка си и имах само баща си. Много го обичам и винаги ще го обичам. Като знаете това, ще можем ли все пак да бъдем приятелки?
— Джамал те обича. Това е достатъчно за мене. Детето ти ще изпълни този стар дом с щастие и любов. Как мога да не ти предложа приятелството си… и един ден, може би, любовта си?!
Те се прегърната сърдечно, а после лейди Елоиз каза:
— Да отидем ли при мъжете? Робърт ще си помисли, че съм го изоставила.
— А, ето ги и дамите — каза Робърт, когато Зара и Елоиз влязоха заедно в приемната. — Точно навреме. Вечерята е сервирана.
Той предложи ръка на Зара, а Джамал съпроводи майка си по пътя към трапезарията.
След приятните разговори, към края на вечерята Робърт се поизкашля и запита:
— Каза ли им, Елоиз, любов моя?
Джамал премести поглед от Робърт към майка си с вдигната вежда.
— Какво да ни каже?
Лейди Елоиз се изчерви до корена на косите си.
— Още не съм, Робърт. Имахме да разискваме други неща.
— Тогава настоявам сега да им кажем — отвърна Робърт. Преди Елоиз да успее да изрази някакво мнение, той продължи: — Помолих лейди Елоиз за ръката й и тя любезно се съгласи да се омъжи за мене. Тоест, ако вие не възразявате, Ланфорд. Мога да ви представя пълен финансов отчет, ако желаете. Майка ви никога няма да изпитва липса на каквото и да било. Тя ми стана много скъпа.
— Бих искал да чуя и какви са чувствата на майка ми — каза Джамал, смаян от развоя на събитията.
— Самотна съм, Джамал. Робърт ми показа, че животът не е свършил за мене. Ти имаш Зара и скоро ще имате и дете, което ще обогати живота ви. Бих искала да остана наблизо до вас, но искам и да имам собствен живот. Обичам Робърт и искам да се омъжа за него.
— Тогава ще направим двойна сватба — каза въодушевено Джамал. — Веднага щом може да се уреди. Двамата със Зара решихме да се венчаем по християнския обред. Нали не възразявате, ако това се превърне в паметно събитие?
Лейди Елоиз се усмихна.
— Би ли желала да споделиш с мене твоя изключителен ден, Зара?
— Денят в който се оженихме с Джамал, завинаги ще остане нашият „изключителен“ ден. Ще бъда щастлива да споделя втория такъв ден в живота си с вас и лорд Робърт.
Вдигнаха наздравица за любовта и щастието, после Джамал и Зара се извиниха и оставиха двамата годеници насаме.
— Човек никога не знае какво да очаква от живота — каза Джамал, когато се озоваха сами в стаята си. — Мама със сигурност е пълна с изненади. Нямах представа, че мисли за женитба.
— Лорд Робърт е много красив.
— А аз не съм ли? — И той направи изящна поза.
— Ти, милорд шейх, си неизразимо арогантен. Ти си прекалено дързък, но предполагам, че човек би могъл да те опише като поносимо красив.
— А ти, моя красива принцесо, никога няма да бъдеш укротена. Въпреки острия ти език успях да оцелея, без да бъда нарязан на парченца. — Очите му блеснаха дяволито. — Ела в леглото. Искам да те прегърна. Може дори да намеря онези сребърни топчици, които толкова много харесваш.
Тя се вгледа в него.
— Донесъл си ги?
Той й се усмихна с истинска наслада.
— За удоволствие на моята господарка. Вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.
И накара тялото й да запее, а сърцето й да се зарее във висините на радостта, че е жива и е с него.