Донякъде умилостивен, Исмаил се замисли над думите на Джамал.
— Искам да видя тази принцеса, която е толкова ценна за Юсеф. Сам ще се уверя, преди да определя каква е цената й за мене. — Обърна се към един страж, застанал наблизо. — Кажи на Асад да ми доведе онова берберско момиче.
Джамал усети как сърцето му започва да бие лудо в гърдите. Знаеше, че този момент ще настъпи, но сега усети неоправдан страх. Зара не беше от жените, които си държат езика зад зъбите, а султанът не беше мъж, който ще допусне жена да се държи безочливо. Когато двамата се изправеха лице в лице, щяха да последват гръмове и мълнии. В него се надигна силен подтик да защити Зара, което едновременно го изненада и ядоса. Замоли се дано Аллах да има милост и да върже езика на принцесата.
Още в мига, когато видя Асад да влиза в харема, Зара разбра, че е дошъл за нея. Вече беше обула панталоните, беше облякла ризата и синята си роба, предвиждайки, че той ще дойде да я вземе, и вече го очакваше. Благодари на Бадрия за грижите и последва дебелия евнух през разкошните женски покои, по коридорите, постлани с мрамор и облицовани с мозайки, през дверите, пазени от стражи.
Евнухът заведе Зара право в покоите на султана, преведе я покрай двама свирепи пазачи с ятагани и ками, затъкнати в поясите им. Зара си пое нервно дъх, вдигна гордо глава и се загледа право пред себе си, прекосявайки обширното преддверие, за да се приближи към трона. Погледът й намери Джамал и тя трепна. Той като че ли й изпращаше безмълвно предупреждение, което тя тутакси реши да пренебрегне.
— Султанът те очаква — каза Асад и я побутна напред, когато краката й отказаха да продължат.
Зара влезе в огромната зала, изправи рамене и пристъпи с вдървени крака към трона.
— Достатъчно — каза Исмаил, когато тя стигна до Джамал. Зачака я да се поклони.
— Отдай почит на нашия султан — изсъска Джамал в ухото й, когато тя дръзко впери поглед в султана и не показа никакво намерение да се просне по лице пред него.
— Няма да се поклоня пред никой тиранин — изрече дръзко Зара.
Въпреки смелите думи коленете й трепереха.
Джамал сподави стона си. Това момиче не разбираше ли, че си играе с огъня? Нима животът означаваше толкова малко за нея? Той видя, че Исмаил започва да се ядосва, и реши да предотврати избухването. Хвана Зара за тила, бутна я долу и наклони главата й към постлания с килими под, като я настъпи с ботуша си, за да я задържи на място.
— Каква жена си ти, че смееш да оскърбяваш моята кралска особа? — изгърмя гласът на Исмаил. — Никоя почтена жена няма да се облече като мъж и да отказва да отдаде почит на господаря си. Пусни тази берберка, Джамал. Искам да говоря с нея.
Кракът на Джамал отпусна врата на Зара и тя скочи, изпепелявайки го с поглед. После се обърна рязко към султана, стиснала юмруци, и му отправи презрителен поглед.
— Как се казваш, жено? — запита със суров глас Исмаил.
— Аз съм принцеса Зара, дъщеря на великия берберски вожд Юсеф — отвърна тя високомерно.
— Имаш ли братя?
— Не, всички умряха като деца.
— Шейх Джамал ми каза, че баща ти много те обича. Каза също, че ти яздиш с него и се биеш като мъж.
— Шейх Джамал не те е излъгал. Яздя заедно с баща си от тринадесетгодишна.
Изпитателният поглед на Исмаил се плъзна с необичаен интерес по тялото на Зара.
— Не вярвам, че си истинска жена, може да си сбъркана. Свали си дрехите, за да отсъдя сам.
Джамал едва не изпъшка на глас, очаквайки избухване. Не му се наложи да чака дълго.
— Не искам да си свалям дрехите — каза Зара тихо, но с достойнство.
— А аз не искам неподчинение — изрева Исмаил. — Заповядвал съм да наказват мъже с разчекване и за по-малко провинение. Или си свали дрехите, принцесо Зара, или ще накара да ги свалят от тебе.
— Направи каквото ти казва — посъветва я тихо, но настоятелно Джамал. — Животът ти е в негови ръце.
Като разбра, че Зара няма намерение да се подчини, Джамал пристъпи към нея и смъкна чалмата й, разкривайки яркия водопад от руси плитки. Дъхът спря в гърлото му; гледката на блестящите копринени коси, които се разпиляха по гърба й, го накара да се вкамени.
Заинтригуван, Исмаил пристъпи към тази необикновена жена воин.
— Продължавай — каза той с нетърпение в гласа.
Зара стоеше неподвижна като статуя, докато Джамал събличаше джелабата й, без да прави и най-малкото движение, за да го улесни, или дори да признае, че действията му жестоко я оскърбяват. Когато той посегна към връзките на ризата й, тя трепна, но не издаде с нищо друго възмущението си.