Той измъкна ризата през главата й и я хвърли настрана. Всички в залата ахнаха и по бузите на Зара пропълзя лека червенина, но никакъв друг външен знак не показа колко я бе смутило събличането. Когато Джамал не направи повече никакво движение, не посегна към връвта на панталоните й, Зара се осмели да си поеме дъх.
— Значи наистина си жена — каза Исмаил, приковал поглед към налетите й гърди.
Слезе от стъпалата на трона и пристъпи по-близо до Зара.
Поради някаква необяснима причина на Джамал му се дощя да дръпне Зара, когато Исмаил посегна да изпита тежестта и пълнотата на гърдите й. Ръцете на султана не спряха дотук, а продължиха надолу по корема, плъзгайки се под шалварите, за да се пъхнат безсрамно между бедрата й. Джамал тъкмо щеше да направи нещо необмислено, като например да издърпа Зара от ръцете на султана, когато тя направи намесата му ненужна.
Една едра храчка се залепи на лицето на султана.
— Свинско изчадие! Камилска фъшкия! Махни мръсните си ръце от мене!
Кръв нахлу в тъмното лице на Исмаил, той вдигна ръка и стовари оглушителен удар по лицето на Зара. Тя залитна и падна в краката му.
— Хванете тази берберска вещица! — изрева той, изтривайки лицето си. — Издънката на чакала не заслужава милост.
Двама стражи се втурнаха и моментално вдигнаха Зара от пода. Дясната й буза беше цялата почервеняла и вече беше започнала да се подува от силния плесник на султана.
Паника овладя Джамал. Страхуваше се, че ще се случи нещо такова. Беше се опитвал да предупреди принцесата, да смири дързостта й, но тя реши да не го послуша. Той затърси отчаяно изход, за да отърве Зара от ужаса, който й предстоеше, но не можеше да измисли нищо.
— Тази берберка е непоправима — заяви Исмаил. — Тя ще развали целия ми харем, ако реша да използвам тялото й за наслада. Не си струва труда. Отсечете й главата и я обесете на стената, да я видят всички — заповяда той със суров глас. — Вестта за съдбата й ще стигне до баща й и тогава той ще разбере, че Мулай Исмаил не търпи предатели.
Стражите повлякоха Зара към изхода на залата.
— Чакайте! — извика Джамал в отчаяние. Не беше и помислял, че Исмаил ще нареди да посекат една берберска принцеса. Предполагаше, че султанът ще я направи своя робиня или ще я задържи за леглото си. — Правиш грешка, господарю. Ако убиеш Зара, Юсеф ще побеснее. Сега берберските племена са разединени, но ако убиеш момичето, това ще ги обедини в отмъщението им и ще стане гибелно за тебе. Помисли колко много бербери има в планината Риф и в Атласките планини, представи си ги обединени под негово ръководство.
— Може би си прав — замисли се Исмаил и махна с ръка към стражите, които влачеха Зара, заповядвайки им да спрат.
Те се подчиниха мигновено и я довлякоха обратно към подиума.
— Помисли внимателно, господарю — каза настоятелно Джамал. — Остави берберката жива. Задръж я като робиня и дай да се разбере, че благополучието й зависи от подчинението на Юсеф. Нека да научи, че дъщеря му ще остане жива само ако той престане да напада керваните ти.
— Хммм — проточи Исмаил, потривайки замислено брадичката си. — Разбирам какво имаш предвид, но не искам да я държа в двореца. Има лице и тяло на райска девица, но е живо бедствие. Непокорна, нахална и устата, ще развали реда в цялото ми домакинство. Прекалено е своеволна, за да стане порядъчна робиня. — Изведнъж лицето му светна. — Сетих се! Ще я дам на най-нископоставения мъж в крепостта. Ще стане негова робиня и ще се подчинява на всичките му желания. Не е ли умно решение, а Джамал? Ако добре си спомням, има един негър ковач, огромен мъж. Той е тъкмо подходящ господар за Зара… Докато тя е жива, баща й няма да ни напада — продължи Исмаил. — Но неподчинението й ще бъде наказано и тя ще трябва да се подчинява на мъж, който е далеч под нея по положение. Ще разпространя вестта, че дъщерята на Юсеф е моя пленница и че благополучието й зависи от покорството на Юсеф. Всички набези трябва веднага да спрат.
— Ще дадеш принцеса Зара на Абдул? — запита смаян Джамал.
Добре познаваше този мъж. Беше по-лош от животно. Жена със силна воля като Зара нямаше да изтрае и една седмица при него.
— Чудесна двойка, нали? — каза самодоволно Исмаил.
— Убий ме още сега — изкрещя Зара. Вече не можеше да мълчи. — Няма да стана ничия робиня!
— Мълчи, жено, или ще изпълня желанието ти. Отведете я при Абдул и му предайте моите най-добри пожелания — обърна се Исмаил към стражите.
— Почакай! — спря го Джамал. — Имам по-добро предложение. Дай берберката на мене. Имам нужда от още една робиня.
Исмаил сви вежди, премисляйки думите на Джамал.