Изпреварил султанската армия, Джамал стигна до столицата на султана, град Мекнес. Мина през тройната защитна стена и влезе в стария град — медината. Докато си пробиваше път през тесните й улички, за да стигне двореца в казбата — укрепената градска част, той мимоходом се наслаждаваше на гледките и шумовете на пазара. Мъже удряха барабани, лютни и флейти пръскаха приказни звуци, които толкова му бяха липсвали в последните месеци. Миризмата на сочните меса, които се печаха върху откритите мангали, караше устата му да се изпълва със слюнка. От време на време се спираше, за да се посмее на номерата на маймуните, яхнали раменете на господарите си. Колко му беше липсвало това, докато бе стоял в Англия.
Влезе в двореца през великолепно построената порта Баб Бердейн. Капитан Хасдай яздеше до него, докато минаваха покрай житниците на султан Мулай Исмаил и Християнския затвор. В едно голямо подземие гниеха пленниците европейци, които денем работеха по строежа на укрепленията. Не спря, за да се възхити на фините мозайки или на добре поддържаните градини, а скочи от седлото й мина под позлатения свод, откъдето се влизаше в двореца.
— Насам, шейх — каза Хасдай и го поведе през просторни стаи и дълги коридори, покрай стражи, застанали мирно, и молители, очакващи аудиенция със султана.
Джамал бе влизал достатъчно пъти в двореца, за да знае, че го водят в частните покои на султана, а не в официалната приемна зала, където се вършеха повечето държавни дела. Стъпките на подкованите му ботуши отекваха звънко по студения мраморен под, докато минаваше покрай огромните негри, застанали на пост, и влизаше в светая светих на султана.
Мулай Исмаил, нисък, набит мъж на средна възраст, с остри черти и гъста черна брада, седеше на една възглавница, обкръжен от ято ослепителни жени. Многобройните му съпруги и наложници се славеха като едни от най-красивите жени на света. Всяка беше единствена по рода си. Цветът на кожата им варираше от млечнобял до абаносовочерен. Но Джамал съсредоточи вниманието си върху самия султан.
— А, шейх Джамал, пристигна най-сетне — каза Мулай Исмаил и му махна да се приближи.
Джамал се приближи към трона, поклони се почтително и запита:
— Защо бях повикан без всякакви обяснения? Трябваше да оставя разтоварването на кораба в ръцете на моите хора, за да се подчиня на заповедите ти. Това не можеше ли да почака?
Ако Исмаил нямаше такава нужда от помощта на Джамал, резките му думи щяха да го оскърбят. Но Джамал беше силен шейх, наследил титлата от покойния си баща, и верен поданик на исляма и султана. Макар че носеше чужда кръв във вените си, кръвта на майка англичанка, той следваше предписанията на Аллаха и Исмаил много го ценеше като свой съюзник.
Това, което Джамал вършеше в открито море, носеше на Исмаил така необходимите доходи. Пиратските му набези бяха прочути по целия Варварски бряг. Исмаил нямаше причина да се съмнява в лоялността на шейха или да я поставя под въпрос.
— С нетърпение чаках завръщането ти — каза леко намръщен султанът. — Имам нужда от теб, Джамал. Берберският кадия Юсеф абу Селим ме ограбва. Той и войниците му нападат всички кервани, които влизат или излизат от Мекнес, а после се скриват в укрепените си селища в планината Риф, за да избягат от войската ми. Междувременно аз търпя големи загуби.
— Берберите винаги са били трън в петата на всеки халиф и султан, още откакто арабите покориха страната им — отвърна Джамал. — Мекнес някога е бил техен. Градът е наречен на името на едно голямо берберско племе, мекнаса, което го е основало. Искат да си върнат земите. Баща ми загуби живота си, воювайки с берберите на твоя страна.
Султанът кимна тържествено, признавайки загубата на Джамал.
— Докато обсъждаме това, да се подкрепим. Оставете ни — заповяда той на жените си.
Те побързаха да се отдалечат, поглеждайки с възхищение красивия шейх, докато се разотиваха по стаите си.
Джамал седна с кръстосани крака на една възглавница срещу султана, докато слугинята настаняваше помежду им поднос с медени сладкиши. Един старец донесе мангал, горещи въглени и чайник, за да свари пресен ментов чай. След като сложната церемония по запарването на чая привърши, той напълни две малки чашки с ароматната напитка и излезе от стаята с множество поклони.
Исмаил отпи предпазливо от горещия чай, после запита: