— Как е майка ти?
— Здрава е. Още не може да прежали баща ми.
— Все така красива ли е, както си я спомням?
— Дори по-красива става с възрастта. Но ти не си ме повикал тук, за да говорим за майка ми.
— Така е, наистина. Знам, че не обичаш особено много берберите. Затова те избрах да ми помогнеш да ги покоря. Искам от тебе да плениш берберския кадия Юсеф. Ти си хитър и опитен, точно човек, какъвто ми трябва, за да ги превие. Сандъците ми се изпразват, докато Юсеф и племето му богатеят.
— Берберите вече години наред воюват против тебе — съгласи се Джамал. — Бунтуват се против високите данъци, които им налагаш. И искат да си върнат града. Ако всички отделни племена се съберат заедно, вероятно ще могат да си възвърнат земите. За щастие, те се бият на отделни групички.
— Трябва да отделям време и пари, за да ги държа в покорство, а можех да направя така, че народът ми да стане по-богат и да търгувам с чужденците. Юсеф абу Селим трябва да бъде унищожен. Той е вождът. Ако няма своя кадия, племето му остава без водач и без посока.
— Трябва да си ида у дома при жените си — възрази Джамал. — Пътуването ми беше много дълго. Това не може ли да почака?
— Жените ти могат да чакат, но не и аз — каза Исмаил. — Ще бъдеш щедро възнаграден, ако поемеш тази мисия.
Не ми трябват твоите пари. Имам си достатъчно. Трите испански галеона, които пресякоха пътя ми, бяха догоре натоварени със злато и платина. Твоят дял ще пристигне в Мекнес със специален керван.
— А! — каза Исмаил и черните му очи блеснаха. — Богат керван, казваш? Юсеф няма да може да устои на такова изкушение. Армията ми е на твое разположение, Джамал. Ако не можеш да ми донесеш главата на Юсеф, поне намери начин да го спреш, за да не напада керваните ми.
1
Красива като слънцето и звездите, Зара седеше, стройна и висока, на своята бърза ездитна камила, а характерната синя дреха на племето й се развяваше около тънката й фигура. Гъвкава като извивките на тъмнокафявата планина Риф, Зара беше великолепна представителка на войнствените диви пустинни хора, познати като синьото племе. Притежаваше сърце на лъв, душа на непреклонен берберски боец за свобода и меко, закръглено тяло на жена.
Обградена от баща си Юсеф, кадия на племето им, и от годеника си Сайед, военачалник на вожда, Зара втренчи ярко-зелените си очи в кервана, който бавно напредваше по виещата се пътека под тях. На фона на далечните планини със заснежени върхове керванът пътуваше към кралския град Мекнес.
— Ето го, татко — каза възбудено Зара. — Това трябва да е керванът с дела на султана от пиратската плячка, точно както ни каза шпионинът.
Юсеф, красив мургав мъж в разцвета на дните си, около четиридесетгодишен, се усмихна снизходително на нетърпението на дъщеря си. Винаги се случваше така с нея. Зара, златокосата му красавица, яздеше винаги до него, още откакто бе станала на тринадесет години, а сега, вече двадесетгодишна, беше толкова войнствена и жадна за сражения, колкото и най-изпечените му бойци.
— Внимавай, дъще — предупреди я Юсеф. — Успехът ни винаги е зависел от това, да надхитряваме враговете си. Не трябва да действаме прибързано.
— Чуй вожда, Зара — посъветва я Сайед. — Ако шпионинът ни е имал право за богатия товар, възнаграждението ще си струва чакането. Пиратската плячка ще даде на народа ни средства да продължи борбата.
Зара едва сдържа нетърпението си. Дори камилата й усещаше нейното въодушевление и затанцува на място. Зара дръпна юздите и впери острия си поглед в бавно напредващия керван.
— Като че ли всичко е наред, татко — каза тя, поглеждайки към съплеменниците си. Облечени в сини роби, мъжете от синьото племе бяха въоръжени до зъби и готови за битка. — Всички чакат само твоя сигнал.
Юсеф и Сайед си кимнаха мълчаливо. Тогава Юсеф вдигна ятагана си и рязко замахна във въздуха. След сигнала свирепите бойци се спуснаха по склона към беззащитния керван, размахвайки ятагани и копия, а нечовешките им крясъци се разнесоха като страшно предизвестие на неотвратимата съдба.
— Идват — изрече възторжено капитан Хасдай.
— На конете! — викна Джамал и скочи на седлото на Касем.
— Сто от най-дивите воини на султана веднага се подчиниха на заповедта на шейха, жадни да срещнат в битка берберските бойци.
Опитен в ръкопашния бой, Джамал изчака мъжете от синьото племе да стигнат достатъчно близо до кервана, за да даде сигнал за нападение. Ако го бе дал секунда по-рано, берберите щяха да имат време да се оттеглят. Но заповедите на султана бяха точни. Той искаше Юсеф мъртъв, а племето му унищожено.
Касем се спусна по склона към кервана, жадуващ битката също като господаря си.