Възбудата бушуваше в тялото на Зара. Кръвта препускаше бурно във вените й. Мирисът на победата изпълваше ноздрите й. По време на нападение рядко се стигаше до истинска битка. Водачите на камили бяха всеизвестни страхливци, нежелаещи да се бият, за да опазят имуществата на султана. Малцината войници, пратени за охрана, обикновено се разбягваха, щом видеха свирепите бойци от синьото племе, яхнали бойни камили и размахали лъскави ятагани. Зара забеляза с удовлетворение, че този керван изглежда дори още по-зле охраняван от предишните. Само шестима войници се виждаха зад натоварените животни.
Яздейки плътно до Юсеф и Сайед, Зара внезапно се смути, когато изведнъж накара камилата си да спре.
— Чакай, дъще! — викна Юсеф, усещайки опасността, която Зара не можа да предугади.
Но предупреждението му дойде твърде късно. В мига, преди да издаде вика си, Джамал и неговите хора се стовариха на главите им. Бяха много повече от тях. Юсеф нямаше как да избяга.
Първата грижа на вожда беше за любимата му дъщеря. Макар че тя бе яздила с него безброй пъти в миналото, Юсеф знаеше, че нападението над керван не е проста работа. Сега бяха попаднали в засада. Много мъже щяха да паднат мъртви, но той се боеше за живота на Зара.
— Бягай, Зара, бягай бързо!
Неочакваната съпротива стресна Зара. Баща й, Сайед и бойците от синьото племе вече се биеха с войниците на султана. Тя чу предупреждението на баща си, но не го послуша. Как би могла, когато любимите й хора се биеха за живота си? Изведнъж тя зърна облечен в бяло мъж, яхнал мощен черен жребец, който се насочваше към баща й. Юсеф беше обърнат с гръб към нападателя; не виждаше атаката. Зара изобщо не се замисли; баща й беше в опасност и тя трябваше да го спаси.
Реагирайки инстинктивно, тя подкара камилата си право към нападателя, отбивайки атаката, за да може Юсеф да избяга. Лицето на вожда се сгърчи от ужас, когато видя Зара да се впуска във вихъра на битката. Уплашен за живота на дъщеря си, той даде сигнал за отстъпление. Макар че рядко чуваха такъв сигнал, бойците от синьото племе моментално се пръснаха и се стопиха зад околните хълмове.
Джамал разбра какво става и изригна една ругатня.
— Кълна се в брадата на Аллаха, не ги оставяйте да избягат!
Защитена между Сайед и Юсеф, Зара препусна към планините и оградените с високи зидове крепости. Чу тропота на преследвачите и се осмели да хвърли поглед назад през рамо. Това, което видя, накара кръвта да замръзне във вените й.
Един боец негър бе успял да извади от строя камилата на Сайед, посичайки сухожилията на задните й крака. Сайед падна на земята и войникът скочи върху му, преди той да се беше освестил. Борбата беше жестока и кратка. Като в червена мъгла Зара видя как ятаганът на негъра блесна подобно на мълния, първо нагоре, а след частица от секундата надолу, към Сайед. Годеникът й бе посечен без никаква милост.
Зара изпищя сърцераздирателно и в главата й настъпи празнота, преливаща от гняв, който й пречеше да мисли ясно. Не можеше да го остави да умре. Обърна камилата и се втурна към годеника си, но изведнъж спря като закована и скочи веднага на земята. Извади ятагана и се хвърли към войника, който бе посякъл Сайед.
Юсеф, смятайки, че дъщеря му и Сайед са зад него, нямаше представа какво се е случило. Преследван от султанските войници, той се отдалечаваше все по-навътре в планините, очаквайки Зара и Сайед да дойдат при него на тайното им място за срещи. Конете не можеха да се мерят с превъзходните им бойни камили и той скоро се изплъзна от преследващите го войници.
Джамал видя мъжа от синьото племе да пада под ятагана на Хасдай, видя как другарят му се притече на помощ и не можа да не се възхити на героичната постъпка, колкото и да беше безнадеждна. Разпозна стройния млад бербер — един от онези, които охраняваха кадията. Смелият младеж от синьото племе бе лишил Джамал от подаръка за султана — главата на неговия неприятел.
Зара веднага разбра, че Сайед е на косъм от смъртта. Като избягна ловко оръжието на негъра, тя се хвърли върху Сайед, молейки го да не умира, искайки да му даде от собствения си живот. Войникът изруга и вдигна ятагана си високо над главата на Зара. Но тя нехаеше. Приятелят й от детските години лежеше в агония и нямаше да го остави сега, дори това да означаваше собствената й смърт.
Нещо в тази самоотвержена постъпка трогна дълбоко душата на Джамал. Той препусна към нещастния берберски младеж и викна на Хасдай да спре. Войникът реагира със секунда закъснение; ятаганът му беше започнал да се спуска надолу. В последния миг той успя да се дръпне, но плоското на острието му се стовари с оглушителен удар върху тила на Зара.