Выбрать главу

Зара видя приближаващия се с мълниеносна бързина ятаган и предаде душата си в ръцете на Аллаха. Ударът, който получи, макар и не смъртоносен, я събори в безсъзнание.

Джамал слезе от коня и се вгледа в прострения младеж. Странно чувство на предопределеност пропълзя като внезапна тръпка по гърба му. Но не видя нищо необичайно в човека. Малко по-слаб, не толкова мургав като другарите си, той изглеждаше доста крехък за тази необикновена смелост, която бе проявил в защита на умиращия си събрат. Любопитството накара шейха да коленичи при изпадналия в безсъзнание младеж от синьото племе, прострян върху тялото на мъртвия си съплеменник. Джамал хвана Зара и я обърна по гръб.

— Та това е само един голобрад хлапак! — възкликна той, след като разгледа внимателно гладкото лице на бербера.

Кожата му беше светла и без нито едно петънце или белег, като на новородено бебе. Веждите бяха с цвета на тъмен мед, деликатно извити. Устните му бяха доста пълни и чувствени, за да бъдат взети за мъжки. Брадичката леко се издаваше под изящно скулптирани скули. Джамал зърна кичур медноруса коса, изплъзнал се изпод тюрбана, и веднага го жегна подозрение, че този бербер не е това, за което се представя. Ако не грешеше, сините дрехи криеха тяло на жена.

Както много бербери, емигрирали в Африка от по-северни области, европейското наследство на Зара си личеше по бялата кожа, русата коса и фино скулптираните черти. Не можейки все още да повярва, че жена с такава неземна красота язди наред с берберските воини, Джамал трябваше да се убеди, че очите му не го лъжат. Посегна под дрехата й и ръката му обгърна една нежна, заоблена гърда, а пръстите му започнаха да изследват формата и големината й. Той се усмихна и я притисна леко, забелязвайки, че твърдото възвишение точно се вмества във вдлъбнатината на дланта му. По-нататъшните му проучвания откриха едно твърдо, стърчащо зърно, нежно набъбнало, което много му хареса. Затвори очи, представяйки си колко чудесно щеше да бъде да го засмуче. Колко неземен щеше да е вкусът му.

Горещо. Зара се събуди от едно изгарящо усещане, което нямаше нищо общо с болките в главата и. Отне й няколко секунди, за да разбере, че някой я опипва. Отвори очи и ахна, виждайки един облечен в бяло демон да се надвесва над нея, а тъмният му, страстен поглед я пронизваше с нескривана чувственост.

Дъхът излезе като съсък през зъбите й.

— Назад убиецо!

Търсещата ръка на Джамал замря.

— А, красавицата се събуди. — Дръпна нерешително ръце, вгледан в сърдитите й зелени очи. — Коя си ти? Как така една жена язди с мъжете от синьото племе?

Зара докосна главата си и изстена. Изненада се, че е още жива. Опита се да стане и едва успя да се надигне на лакти. Погледът й се спря върху падналия й любим, прострян в праха, с кръв, която изтичаше в безплодната суха земя. Тя се опита да припълзи към него, но Джамал я възпря.

— Мъртъв е.

— Хиена! Песоглавец! Камилска фъшкия! Сайед беше твърде добър, за да умре така!

Джамал се намръщи. Нямаше представа защо отношенията между тази жена и мъртвия мъж го притесняват.

— Какъв ти беше?

— Годеник. А ти го уби!

Тя се опита да сграбчи ятагана му, който беше извън обсега на ръцете й, но обутият в ботуш крак на Джамал притисна китката й към земята.

— Убил съм много мъже, но не и този. Годеникът ти е знаел какво прави, когато е нападнал кервана на султана. Коя си ти? Твоят мъж не си е изпълнявал задълженията спрямо тебе. Жените не яздят заедно с воините.

Зара почервеня от възмущение.

— Може би арабските жени не яздят, но аз съм берберка. Сайед не би могъл да ме спре. Само кадията има това право, а баща ми уважи моето желание да дойда с тях.

Джамал замълча, премисляйки думите на Зара. И се усмихна. Усмивката му беше всичко друго, само не и приятна.

— Благословен да бъде Аллах за моя огромен късмет. Като че ли съм пленил дъщерята на Юсеф.

Зара твърде късно осъзна грешката си. Разкривайки самоличността си, тя бе изложила и себе си, и баща си на невероятна опасност. Пленяването й щеше да накара Юсеф да тръгне да я спасява, а това би могло да се окаже съдбоносно. Нейният похитител изглеждаше доста интелигентен, за да повярва на лъжа, затова тя не го оскърби с прикриване на самоличността си.

— Аз съм принцеса Зара, дъщерята на кадията Юсеф. А ти кой си?

Изумен от дързостта й, Джамал се втренчи в нея. Арабските жени никога не се появяваха пред хора незабулени и никога не говореха така смело с мъжете. Но пък берберските жени не следваха правилата, които арабските мъже налагаха на своите съпруги, дъщери и наложници, задължавайки ги да се подчиняват. Когато най-накрая си възвърна способността да говори, изрече: