— Аз съм шейх Джамал, верен поданик на Аллаха и на султана. А ти, принцесо, си моя пленничка.
Хвана я за ръката и я изправи на крака, смаян от ръста й. Макар че той беше доста по-висок, тя му стигаше до брадичката. Арабските жени бяха нисички и склонни към напълняване. Арабските мъже обичаха жените им да бъдат закръглени, пълнички и покорни. Тази разкошна и остроезична берберска принцеса не притежаваше нито едно от тези качества; тя може би и не знаеше какво означава думата покорство. Но въпреки всичко нейната женственост не можеше да се постави под съмнение. Търсещата му ръка бе открила нежна жена под измамната външност на синята роба.
Щом се изправи на крака, Зара се олюля. Чувстваше главата си като натежала диня, готова да се пръсне. Като видя състоянието й, Джамал я грабна на ръце.
Въпреки че беше замаяна, Зара се възпротиви с все сили.
— Не! Не можеш да оставиш Сайед на дивите зверове да го разкъсат! Няма да ти позволя.
Никак не й се искаше да проявява слабост пред надменния шейх, но не можа да се въздържи. Сълзи избиха в очите й и се търкулнаха по бузите. Тя почувства мокрота по лицето си и премига смутено.
Красив и смел, Сайед бе нейният най-добър приятел и защитник откакто се помнеше. Двамата щяха вече да са женени, ако тя не беше отложила сватбата, за да може още малко да язди редом с баща си. Знаеше, че щом се ожени, Сайед ще настоява тя да си остане в селото заедно с другите жени. А когато заченеше детето му, вече нямаше да може да язди заедно с мъжете.
Сълзите бяха последното, което Джамал очакваше от тази горда принцеса. Но той си спомни, че мъртвият беше нейният годеник, и с изненада се чу да казва:
— Ще се разпоредя мъртвите да бъдат погребани в общ гроб.
Зара искаше да има време да скърби за Сайед, да остане край него и да му прошепне своето „сбогом“, но нямаше да моли за нищо този надменен арабски шейх. Когато нейният народ си възвърнеше властта, тя щеше да направи така, че шейх Джамал да си получи заслуженото наказание.
Мислите на Зара бяха прекъснати от появата на капитан Хасдай, който съобщи, че берберите са избягали. Тъй като Зара не видя никакви пленници, предположи, че баща й се е спасил. Вестта на Хасдай потвърди предположенията й.
Негърът говореше на Джамал, но погледът му все бягаше към Зара, която Джамал още държеше на ръце.
— Всички избягаха, господарю, включително Юсеф.
— Не сме си пропилели деня, капитане. Султанският керван е непокътнат, а дъщерята на Юсеф е наша пленница.
— Дъщеря му! — Погледът на Хасдай се плъзна по Зара с нескриван интерес. После той пусна широка усмивка. — На султана това много ще му хареса. Ще се връщаме ли вече?
— Да, връщаме се в Мекнес. Остави няколко души тук да погребат мъртвите и да приберат ранените.
— Пусни ме да остана при Сайед! — замоли се Зара, забравяйки гордостта си. — Искам да го оплача.
Джамал бе проявил цялата милост, на която беше способен. След като Хасдай отиде да предаде нарежданията на шейха, Джамал настани Зара на седлото на коня си и се качи зад нея. Държейки с едната ръка юздите, притиснал с другата пленницата до себе си, той насочи Касем към Мекнес.
Топлината на стройното тяло на Зара, извивката на нежната й талия под ръката му, натискът на стройните й хълбоци до слабините му накараха Джамал болезнено да осъзнае женствеността й. Ръката му я стисна по-здраво, прилепяйки я още по-плътно до него.
Зара седеше стегната, държейки се възможно най-далече от надменния шейх, а стойката й и вирнатата й брадичка ясно говореха колко голямо презрение изпитва към него.
Възможно ли беше да я пречупи, запита се Джамал, развеселен от нейното отношение. Искрено се съмняваше, но щеше да се опита. Зара беше твърде горда и безсрамна като за жена. Трябваше да се научи да се покорява, да узнае какво значи да се подчинява на своя господар. Джамал се намръщи, спомняйки си, че удоволствието да се възползва от стройното тяло на Зара принадлежи на султана. И той му честити в душата си без никаква завист.
Когато Зара най-накрая се отпусна до него, Джамал разбра, че или е заспала, или е изпаднала в безсъзнание. Беше получила ужасно силен удар по главата и навярно беше сериозно ранена, осъзна той. Тази упорита жена никога нямаше да му даде удовлетворението да покаже колко зле е всъщност. Той я притисна към себе си и заби шпори в хълбоците на Касем.
Зара се събуди след малко от люлеенето на седлото на коня и осъзна, че все още е пленница на по-силния от нея шейх. Аллах да й прости, но тя би могла да го убие без никакво угризение заради това, което й бе сторил. Изгледа го втренчено през рамо и процеди: