— Много ме стискаш.
Той само се усмихна и разтвори длан, прилепяйки я до корема й, така че върхът на палеца му подразни долната част на гърдата й.
— Дърт пръч! Безсрамник! Нямаш право да ме докосваш.
— Имам пълното право. Ти си моя пленница.
Това изявление остави кисел вкус в устата му. По закон принцеса Зара принадлежеше на султана. Не беше негова.
Как щеше да постъпи Мулай Исмаил с нея, запита се той. Ще я направи част от харема си? Султанът вече имаше повече жени, отколкото би могъл да „уважи“. Но Исмаил беше лукав човек; може би щеше да я използва като примамка, за да залови баща й. Нямаше да й бъде лесно да живее като пленница на Исмаил. Султанът беше изключително жесток и отмъстителен.
Зара се осмели да хвърли още един поглед през рамото си към Джамал. Той като че ли беше потънал в собствените си мисли и тя се възползва от това, за да го проучи. Косата му беше скрита под белия тюрбан, но съдейки по цвета на тъмните му мигли и вежди, Зара реши, че и тя е тъмна. Кожата му беше по-скоро бронзова и тя предположи, че тъмният й цвят се дължи на слънцето, а не е естественият му тен. Очите му бяха тъмни и непроницаеми, не в някакъв мътен кален цвят, а с чистата чернота на пустинната нощ.
След като огледа безмълвно лицето му, Зара за кратко се съсредоточи върху тялото на Джамал, което не можеше да види, но доста ясно усещаше. Беше необикновено силен; тя усещаше силата му по твърдостта на гърдите и бедрата, притискащи се до нея, и по ръката, обвита около кръста й, която толкова леко я удържаше на място. Той владееше буйния си кон така, сякаш се бе родил на седлото. Шейх Джамал беше мъж, с когото трябваше да се съобразява, реши Зара. Трябваше да прибегне до хитрост, за да му избяга, но с волята на Аллаха щеше да го постигне.
Пътувайки през невисоки кафяви хълмове, през горички от мимоза, коркови и маслинови дървета, те спряха за малко при един извор, за да напълнят меховете от козя кожа. Зара пи жадно от предложения й мях и прие шепа маслини и парче козе сирене от Джамал. После продължиха, докато мракът покри земята и Джамал спря коня си. Бързо стъкна огън и запари ментов чай. Хапнаха малко маслини, хляб и сирене от торбата му и поляха храната с освежителния ментов чай. После Джамал постла одеялото си на земята и легна, показвайки на Зара, че трябва да заеме мястото си до него.
Въпреки неимоверно горещите дни, нощите бяха студени и Зара би приела с радост топлината на едно одеяло, но тя нито вярваше на Джамал, нито го харесваше, само се чудеше каква ли гадост е способен да й направи тази нощ.
— Хайде, Зара, лягай тук до мене. Уморен съм и само ако те държа до себе си през цялата нощ, ще съм сигурен, че няма да ми избягаш.
— Допирът ти ме отвращава — каза Зара, потръпвайки. — Стига ми, че съм принудена да яздя с тебе. Няма да легна до тебе.
— Значи искаш да ти вържа ръцете и краката и да те оставя да спиш на студената земя?
— Да, ако така няма да усещам ръцете ти.
Очите на Джамал се присвиха опасно.
— Харесваше ли ти да усещаш ръцете на Сайед?
Дъхът излезе като съсък от дробовете й.
— Не смей да се сравняваш със Сайед. Да, много ми харесваше да усещам ръцете му.
Знам, че берберските жени не се подчиняват на никакви ограничения. Един арабин би убил съпругата си, ако тя не дойде при него девствена. Колко мъже си приемала досега между сладките си бедра, Зара?
— Не ме съди, магарешки принце — изфуча Зара. — Берберските жени са свободни да обичат когото си искат. Колко наложници имаш, за да подслаждат нощите ти? Колко робини за леглото държиш в домакинството си? Аз няма да бъда робиня на никой мъж. Берберските жени избират сами мъжете, на които да отдадат телата си.
Джамал стисна устни. Никога не беше чувал жена да говори така открито или с такава страст. Думите на Зара разклащаха самите основи на ислямските учения. В арабския свят жените бяха поучавани да бъдат послушни и да се покоряват на мъжете. Аллах беше пратил жените на земята за удоволствие на мъжа и за да му раждат деца. Те живееха в хареми, отделно от мъжете, и покриваха лицата си, когато се появяваха на публично място. Предназначението на техния живот беше да доставят удоволствие на своите господари, а някои, по-специално наложниците, бяха доста умели в това изкуство. Те не правеха почти нищо, освен да си угаждат с храна и сладкиши и да се забавляват с луксозните неща, които им доставяха съпрузите или господарите им.
Майка му, естествено, беше изключение от тези правила, спомни си Джамал. Баща му бе опразнил харема си по нейна молба и не беше вземал други наложници или съпруги, след като тя бе дошла при него като млада английска пленничка. Двамата бяха имали истинска любов и баща му не беше пожелал вече никакви други жени. След неговата смърт в битка с берберите майка му беше свободна да прави каквото си пожелае. Баща му бе пожелал така. Лейди Елоиз бе решила да се върне при своите в Англия. Джамал избра да остане в родното Мароко, но често пътуваше до Англия, за да се вижда с майка си.