Той усети леко съжаление към непокорната девойка, застанала пред него. Но съжалението не беше чувство, което си позволяваше да изпитва по-дълго. Султанът щеше да му вземе главата, ако допуснеше Зара да избяга.
— Отказваш ли да легнеш до мене? — запита той рязко.
— Да — каза Зара и упорито тръсна глава.
— Добре, така да бъде.
Джамал повика Хасдай да му помогне. Капитанът се появи почти мигновено.
— Принцеса Зара изяви желание да спи на студената земя, с вързани ръце и крака, за да не избяга. Погрижи се да изпълниш желанието й.
Хасдай сграбчи грубо момичето за ръцете, събори я на земята и викна да му донесат въже. След миг заповедта му беше изпълнена и като че ли му стана много приятно да връзва китките и глезените на Зара, а после да увива въжето около тънката й талия и да връзва здраво краищата му на гърба й. Когато свърши, отстъпи една крачка и погледна въпросително към Джамал.
— Това е всичко, Хасдай. Сложи стражи и се погрижи останалите мъже да се устроят на лагер за през нощта.
— Удобно ли ти е, принцесо? — запита Джамал с безразличен тон.
Само да му беше казала, че й е зле, веднага щеше да я освободи. Не беше жесток по природа и не му харесваше да гледа жени да страдат.
Зара му се озъби.
— Толкова, колкото може да ми е сред глутница чакали.
— Тогава ти пожелавам приятни сънища — каза Джамал, уви се в одеялото и се обърна с гръб към нея.
Ругаейки под нос, Зара се опита да се намести по-удобно, но каменистата земя под нея не й позволяваше подобно нещо. Всяко твърдо камъче се забиваше в нежната й плът въпреки дебелите дрехи, с които беше облечена. А студът! Благословен да е Аллах, но той така проникваше в костите й, че чак я заболя. Погледна към Джамал, легнал недалече от нея, и си пожела той да се провали в ада. Но в края на краищата се унесе в неспокоен сън.
Джамал се събуди през нощта от усещането, че някакъв пламтящ мангал се е опрял в гърба му. Обърна се и откри нежните извивки на едно женско тяло, прилепено до него, което поглъщаше топлината му. Усмихна се тъжно. Колкото и горда да беше тази жена, несъзнателно в съня си бе потърсила топлината на тялото му. Поддавайки се на повелята на плътта си, той я привлече до гърдите си, покри себе си и нея с одеялото и я прегърна плътно.
Зара се събуди и въздъхна, отпусната в блажена топлина, усещайки как някаква приятна миризма се вмъква в ноздрите й. Опита се да се протегне, но разбра, че не може да помръдне нито ръцете, нито краката си, и се намръщи, когато изведнъж си спомни всичко, случило се предния ден. Сайед беше мъртъв, а тя беше пленена от шейх Джамал. И за да стане положението още по-лошо, беше плътно притисната до силното му тяло, а миризмата му, която я обгръщаше, замайваше сетивата й.
Зара се надигна рязко, смъквайки одеялото от Джамал. Той отвори очи и се вгледа в нея.
— Добро утро. Да не съм се успал?
Хвърли поглед наоколо и се убеди, че войниците му още не са се размърдали.
— Как съм се озовала тук, след като отказах да легна до тебе?
Той й се усмихна лукаво.
— Трябва да си си променила решението.
— Никога! Ти си ми враг. Плюя на тебе. Плюя и на султана ти.
Джамал притисна длан към устата й. Гласът му беше студен и лишен от емоции.
— Ако бях на твое място, не бих се осмелил. Султанът не е толкова снизходителен като мене. Аз може и да не поискам главата ти заради такова оскърбление, но той ще го направи. Сега ще се държиш ли почтително, или искаш да ти запуша устата?
Зара преглътна конвулсивно. Не се страхуваше от наглия шейх, но в този момент може би беше по-добре да се държи малко по-предпазливо, каквото не беше свикнала да прави, поне така се оплакваше баща й. Кимна и Джамал освободи устата й.
— Така е по-добре. — Той я изправи и развърза ръцете и краката й. — Ей там има едни дървета, ако имаш нужда.
Зара кимна енергично. Мехурът й вече щеше да се пръсне. Тръгна към дърветата, но спря, когато видя Джамал да тръгва с нея.
— Къде отиваш?
— Идвам с тебе, освен ако не искаш някой от хората на Хасдай да те придружи.
— Няма нужда.
Джамал вече се беше уморил от войнственото държание на Зара и й го каза.
— Добре ще е да ми се подчиняваш. Животът ти зависи от моята благосклонност.
Зара предпазливо преглътна яростните възражения, които се канеше да изсипе, и продължи към дърветата, които Джамал й беше посочил.