Намираха се пред вратата на спалнята за пътници. Един от чиновниците надникна вътре и отбеляза:
— Май че си имате гостенин.
Всички погледнаха койката в ъгъла. После откриха още следи. Конски фъшкии в конюшнята, въглени от огън. Сенаторът избухна в смях.
— Като че ли някой от гостите ви не е имал търпение — каза столичният политик. — Може пък да е истински пионер.
Всички се разсмяха.
— Браво, професоре. Сигурен съм, че всички сме единодушни. Заслужавате поздравления. Това място е гордост за нашия щат.
После си тръгнаха. Професорът заключи портата, като продължаваше да се чуди за койката и фъшкиите. Трите автомобила потеглиха по дълбоките коловози до дългата ивица черна скала, магистрала 30, и завиха на север към Билингс и летището.
След два часа Бен Крейг се върна от лов. Първият знак, че уединението му е било нарушено, бе залостената отвътре врата до черквата.
Провери голямата порта, но тя беше заключена. Навън имаше странни следи, каквито никога не беше виждал, като от колела на фургон, но по-широки и със зигзаговидни шарки в тях.
С пушка в ръка Крейг прескочи стената, но след едночасова проверка се увери, че вътре няма никого. Отвори вратата, вкара Роузбъд, изтърка я и я нахрани, после разгледа следите от стъпки на плаца. Бяха от обувки, подметките на някои от които също бяха оставили зигзаговидни шарки, ала нямаше следи от копита. Навън също. Всичко това беше изключително странно.
След две седмици пристигнаха законните обитатели на форта. Крейг пак бе на лов в подножието на Прайър.
Колоната се състоеше от три автобуса, четири автомобила и двадесет коня в големи сребристи фургони. Когато разтовариха всичко, колите си заминаха.
Още в Билингс бяха облекли костюми, подходящи за различните им роли. Всеки имаше мешка с втори чифт дрехи и лични вещи. Професорът ги бе проверил и беше настоял да не носят нищо „модерно“. Не се позволяваха електрически уреди. Някои трудно се бяха разделили с транзисторите си, но това изрично се посочваше в договора. Не бяха разрешени дори книги, издадени през този век. Професор Ингълс смяташе, че цялостното връщане с един век назад е извънредно важно и с оглед на пълната автентичност, и от психологическа гледна точка.
— След време наистина ще започнете да вярвате, че сте пионери, които живеят в решителен момент от историята на Монтана — каза им той.
Няколко часа студентите с растящо въодушевление разглеждаха новия си дом.
Кавалеристите вкараха конете си в конюшнята и си разпределиха леглата във военната спалня. На стената бяха закачени два плаката — на Ракел Уелч и Урсула Андерс, но незабавно бяха конфискувани. Всички се шегуваха и бяха радостно възбудени.
Цивилните работници, ковачът, търговците, готвачките, следотърсачите и заселниците от Изток се настаниха във втората голяма сграда. Осемте момичета бяха отведени в спалнята им от госпожица Бевън. До главния вход спряха два прерийни фургона, покрити с бял брезент и теглени от тежки товарни коне. Те щяха да привличат вниманието на бъдещите гости.
В късния следобед на малко повече от половин километър от форта Бен Крейг дръпна юздите на Роузбъд и тревожно впери очи напред. Портите зееха. Вътре бяха спрели два фургона и по плаца се движеха хора. На стълба над портата се вееше съюзното знаме. Забеляза две сини униформи. Бе чакал седмици, за да може да попита някого къде са отишли шайените, но сега не беше толкова сигурен.
След като се поколеба около половин час, той продължи напред. Влезе през портата точно преди двама войници да я затворят. Те любопитно го погледнаха, но не казаха нищо. Крейг скочи от седлото и поведе Роузбъд към конюшнята. По средата на пътя го пресрещнаха.
Госпожица Бевън бе симпатична жена, добродушна американка, русокоса, сериозна, с луничав нос и широка усмивка. Тя весело поздрави Бен Крейг.
— Здрасти.
Беше прекалено горещо, за да носи шапка, затова следотърсачът кимна.
— Добър ден, госпожо.
— От нашата група ли си?
Като асистентка на професора и специализантка във факултета, тя участваше в проекта още от самото начало и бе присъствала на многобройните разговори, довели до окончателния подбор на участниците. Ала никога не беше виждала този младеж.
— Предполагам, госпожо — отвърна непознатият.
— Това значи, че ти се иска, така ли?
— Ами, да.
— Е, малко е необичайно, защото не си на щат. Но вече е късно да прекараш нощта в прерията. Заведи коня си в конюшнята, а аз ще поговоря с майор Ингълс. Ела в кабинета на командира след половин час.