Опита се да го прочете, но се затрудни. Благодарение на уроците на Чарли започваше да свиква с печатните букви, но почеркът на Линда не бе по силите му. Крейг занесе писмото на Чарли, която го прочете и съчувствено го погледна.
— Съжалявам, Бен. От онова твое момиче е. Как се казваше, Линда ли?
— Моля те, прочети ми го, Чарли.
— „Скъпи Бен — започна тя. — Преди две седмици направих нещо извънредно глупаво. Когато ти ми извика от коня си и аз ти отговорих от автобуса, струва ми се, ти казах, че можем да се оженим. Когато се прибрах вкъщи, осъзнах колко съм била неразумна.
Всъщност съм сгодена за прекрасен младеж, когото познавам от няколко години. Просто не мога да се откажа от него. Ще се оженим идващия месец.
Моля те, пожелай ми щастие и късмет, каквито ти желая и аз. С прощална целувка, Линда Пикет.“
Чарли сгъна писмото и му го подаде. Потънал в размисъл, Бен Крейг се взираше в планината. Тя постави ръка върху неговата.
— Съжалявам, Бен. Случва се. Кораби, които се разминават в нощта. Явно е проявила момичешко увлечение към теб и аз я разбирам. Но е взела решение да остане при годеника си.
Крейг не знаеше нищо за корабите. Той продължи да гледа към планината, сетне попита:
— Кой е годеникът й?
— Не знам. Не пише.
— Можеш ли да провериш?
— Виж, Бен, нали няма да правиш глупости?
В миналото двама младежи си бяха разменили удари заради Чарли. Навремето бе намирала това за много ласкателно. Ала вече не. Не искаше нейното диво младо протеже да се бие заради някакво си момиченце, дошло три пъти във форта, за да разбие уязвимото му сърце.
— Не, Чарли, няма. Просто съм любопитен.
— И няма да отидеш да се биеш в Билингс, нали?
— Чарли, просто искам онова, което е мое в очите на Човека и Вездесъщия дух. Както много отдавна беше предопределено.
Пак говореше с гатанки, затова тя настоя.
— Но не Линда Пикет, нали?
Крейг се замисли за малко и задъвка стрък трева.
— Не, не Линда Пикет.
— Обещаваш ли, Бен?
— Обещавам.
— Ще видя какво мога да направя.
Чарли Бевън имаше една приятелка от боузманския колеж, която беше станала журналистка и бе постъпила на работа в „Билингс Газет“. Обади й се и я помоли да провери в архива дали някъде се споменава за годеж на млада жена на име Линда Пикет. Не отне много време.
След четири дни получи по пощата изрезка от началото на лятото. Господин и госпожа Пикет и господин и госпожа Брадок имали удоволствието да съобщят за годежа на дъщеря си Линда и сина си Кевин. Чарли вдигна вежди и подсвирна. Нищо чудно, че момичето нямаше намерение да развали годежа си.
— Това трябва да е синът на Големия Бил Брадок — каза тя на Крейг. — Нали знаеш, царя на говеждите пържоли?
Следотърсачът поклати глава.
— Не — примирено въздъхна Чарли, — ти сам си намираш месото. Без ловен билет. Е, Бен, бащата наистина е много богат. Живее в огромно ранчо на север оттук, близо до Йелоустоун. Знаеш ли къде е реката?
Крейг кимна. Когато служеше при генерал Гибън, бе обходил всяка педя земя от южния й бряг, от Форт Елис до сливането й с Тънг, далеч на изток от Роузбъд Крийк, където бяха обърнали назад.
— Можеш ли да разбереш кога ще е сватбата, Чарли?
— Нали помниш обещанието си?
— Да. Да не се приближавам до Линда Пикет.
— Точно така. Тогава какво си намислил? Малка изненада, а?
— Аха.
Чарли отново се обади по телефона. Септември премина в октомври. Времето остана спокойно и меко. Метеоролозите предвиждаха истинско циганско лято чак до края на месеца.
На 10 октомври с туристическия автобус пристигна брой на „Билингс Газет“. След началото на учебната година потокът от посетители бързо оредяваше.
В пратения от нейната приятелка вестник Чарли откри цяла колона от редактора на отдела за обществени събития и я прочете на Крейг.
Журналистът възторжено описваше предстоящата сватба на Кевин Брадок и Линда Пикет. Церемонията щяла да е на 20 октомври във великолепното ранчо на юг от Лоръл Таун. Като се имало предвид топлото време, тържеството щяло да се проведе на обширните морави в имението. Започвало в два часа. Сред гостите щели да са каймакът на обществото и бизнеселитът на щата Монтана. Чарли продължи до края на страницата. Бен Крейг кимаше и запомняше.
На другия ден командирът на форта събра всички на плаца. На 21 октомври затваряли лятната атракция „Форт Херитидж“ за през зимните месеци, съобщи той. Постигнали невероятен успех и от целия щат получавали поздравителни писма от представители на образователните и законодателните институции.