След осемстотин метра видя самия портал, а зад него — огромна къща, заобиколена от великолепни плевници и конюшни. Порталът беше препречен с раиран прът. Имаше и къщичка на пазача. Бен се отдалечи на около половин километър, навлезе в гъста горичка, разседла Роузбъд и я остави да пасе. Той също си почина, но не заспа, а остана буден като диво животно.
Всъщност журналистът бе подценил пищната церемония, която Големия Бил Брадок беше подготвил за сватбата на сина си.
Той бе настоял младоженката да бъде подложена на пълен медицински преглед от семейния лекар и унизеното момиче не беше имало друг избор, освен да се подчини. Когато прочете доклада, той повдигна вежди.
— Какво пише, че била? — попита Брадок.
Докторът погледна мястото, към което сочеше дебелият като кренвирш показалец.
— А, да, няма съмнение. Тя е напълно intacta3.
Магнатът се ухили похотливо.
— Късметлия е моят Кевин. А останалото?
— Всичко е абсолютно нормално. Красива и здрава млада жена.
Най-модерните дизайнери, които можеха да се наемат с пари, бяха превърнали имението в приказен замък. На голямата един акър морава бе издигнат олтар, отдалечен на двадесетина метра от оградата, след която започваше прерията. Пред олтара бяха наредени удобни столове за хилядата гости, с пътека в средата, по която под звуците на Менделсон щеше да мине прелестната двойка — първо Кевин, придружаван от кума, а после и тя, водена от глупавия си баща.
Зад столовете бяха масите и бюфетът. Не бяха пестени средства. Имаше пирамиди от кристални чаши, океани френско шампанско от най-скъпа марка. Брадок искаше най-видният му гост да не може да намери нито един дефект.
От Сиатъл бяха докарани омари, раци и стриди. За онези, които предпочитаха нещо по-силно от шампанско, имаше кашони „Чивас Регал“. Когато вечерта преди сватбата си лягаше, Големия Бил се тревожеше единствено за сина си. Момчето пак се бе напило и на сутринта щеше да има нужда от един час под душа, за да влезе във форма.
Докато новобрачната двойка се преобличаше за заминаването си на меден месец на частен остров на Бахамите, за развлечение на гостите си Брадок беше организирал родео от Дивия запад. Единствените хора от помощния персонал, които не бяха специално наети, бяха служителите от охраната.
Вманиачен на тема лична безопасност, Бил поддържаше малка частна армия. Освен тримата-четирима, които постоянно се намираха близо до него, останалите работеха като каубои в ранчото, но можеха да боравят с огнестрелно оръжие, имаха боен опит и изпълняваха заповедите му до последната буква. За това им плащаха.
За сватбата бе събрал и тридесетимата край къщата. Двама бяха на портала. Ръководени от бивша зелена барета, личните му телохранители щяха да са плътно до него. Останалите бяха разположени на ключови места като сервитьори и разпоредители.
През цялата сутрин върволица от лимузини и луксозни бусове превозваше гостите от летището в Билингс до портала, където ги проверяваха и ги пропускаха. Крейг наблюдаваше от прикритието си. Малко след пладне пристигна проповедникът, последван от музикантите.
През друг вход влязоха колите на снабдителите и участниците в родеото, но те не се виждаха. Към един часа музикантите започнаха да настройват инструментите си. Крейг чу звука и оседла Роузбъд.
Първо пое към откритата прерия, докато къщичката на пазача не се скри от поглед. После се върна до бялата ограда и я прескочи. Озова се на голямо пасище, отдалечено на четиристотин метра от най-външните плевници и обори. Наблизо пасеше стадо породисти кастрирани бичета.
В другия край на пасището Крейг стигна до портата към плевниците, мина пред нея и я остави отворена. Докато прекосяваше настлания с плочи двор, го спряха двама патрулиращи охранители.
— Ти сигурно си от трупата, нали?
Крейг ги погледна и кимна.
— Изгубил си се. Иди ей там и ще видиш останалите зад къщата.
Той тръгна по алеята и изчака двамата да се скрият, после се върна и продължи към музиката. Сватбеният марш му бе непознат.
Безупречен в белия си смокинг, Кевин Брадок стоеше пред олтара заедно с кума. Двадесет сантиметра по-нисък от баща си и двадесет килограма по-лек, той имаше тесни рамене и голям задник. Няколко пъпки, към които кожата му имаше склонност, украсяваха бузите му, отчасти скрити от пудрата на майка му.
Госпожа Пикет и родителите на Брадок седяха от двете страни на пътеката на първия ред. В другия край на пътеката се появи Линда Пикет, хванала баща си под ръка. Беше възхитително красива в бялата си копринена сватбена рокля, докарана от Париж. Лицето й бе бледо и напрегнато. Гледаше право напред и не се усмихваше.