Когато забелязах за първи път Осуалд (ние така го нарекохме), той дебнеше много съсредоточено една паднала върху чакъла дълга лента от блестящо зелено водорасло, която вероятно му приличаше на някаква огромна морска змия, заплашваща цялата колония. Осуалд се затътри към водораслото с размътени очи и се спря на около метър от него, за да подуши въздуха. Лек ветрец размърда края на водораслото и при тази очевидна заплаха, Осуалд се обърна и побягна с максималната скорост, с която го придвижваха перките му. Той спря на безопасно разстояние и се огледа през рамо, но вятърът утихна и водораслото лежеше неподвижно. Той отново внимателно го приближи, спря на около два метра и отново задуши. Изпънал малкото си тлъсто и разтреперано телце, той бе готов да побегне при най-слабото движение на водораслото. То обаче продължаваше да лежи неподвижно на слънцето, блеснало като лента от нефрит. Осуалд приближи бавно и внимателно, създавайки дори впечатление, че той стъпва на пръсти на огромните си плоски перки и притайва дъх в случай, че стане някоя неприятност. Въпреки всичко водораслото продължаваше да стои неподвижно. Окуражен от това излагане на опасност, Осуалд реши, че негов дълг е да спаси колонията от този очевидно опасен враг, който можеше да завари всички неподготвени. Той завъртя смешно задничето си насам-натам така, че задните му перки се забиха здраво в чакъла и се хвърли към водораслото. Препълнен от въодушевление, той пропусна целта си и падна по очи върху чакъла, но все пак успя да хване здраво в уста голяма част от морското водорасло. Изправи се с доволен вид, че с първото захапване е обезвредил напълно неприятеля, а морското водорасло висеше от двете страни на устата му като зелени мустаци. Осуалд разтърси глава от една на друга страна и развя водораслото, а след това се затътри с перките си и се втурна по брега, повлякъл от двете страни на тялото си морското водорасло, като продължаваше от време на време да разтърсва енергично глава, сякаш искаше да се увери, че жертвата му наистина е мъртва. Той си игра така с водораслото в продължение на четвърт час, докато от него останаха само няколко разкъсани парченца. След това Осуалд се хвърли изнемощял върху пясъка и потъна в дълбок сън с парченца морско водорасло, омотани като пояс около коремчето му.
Когато се събуди, Осуалд си спомни, че преди водораслото да бе привлякло вниманието му, всъщност бе тръгнал да търси майка си. Той се повдигна на перки, заблея жаловито и тръгна надолу по брега. Овладян от своята мъка, той внезапно забеляза една чайка, приклекнала наблизо върху чакъла. Осуалд забрави майка си и реши да даде урок на чайката. Изгърби се възмутено и тръгна свирепо към нея, като поклащаше тяло в движения, наподобяващи румба. Чайката наблюдаваше хладно и недружелюбно неговото приближаване с края на окото си. Леко задъхан, Осуалд усукваше тяло по чакъла с мрачна решимост на лицето, а чайката язвително го наблюдаваше. С вид на професионален матадор, изплъзващ се от крайно неопитен бик, Осуалд започна да се мята ту отляво, ту отдясно, като ситнеше с ципестите си лапи. Той повтори своите маневри четири пъти, докато на чайката й дойде до гуша. На петия път тя разпери крила, размаха ги лениво няколко пъти и се зарея да търси някое по-спокойно място надолу по брега.
Когато обектът на неговия гняв изчезна, Осуалд си спомни изведнъж за майка си и отново тръгна да я търси със силно блеене. Насочи се към най-гъстонаселената част на колонията, представляваща безпорядъчна маса от мъжки и женски животни, които се наслаждаваха на следобедната си почивка. Осуалд тръгна направо през тях, като стъпваше напълно безпристрастно върху мъжките и женските, катереше се по гърбовете им, настъпваше опашките им, пъхаше перки в очите им. Зад себе си оставяше разярени възрастни животни, събудени от освежителния им сън от голяма перка с налепени по нея камъчета, която се залепваше по най-безцеремонен начин върху телата им. На едно място Осуалд откри легнала по гръб женска, изложила цицките си на слънчевите лъчи, и реши, че му се е отдал удобен случай да спре и да се нахрани. Едва налапа здраво една от цицките и се приготви да вкуси от живителната влага, женската се събуди и погледна надолу към него. В продължение на секунда тя се взираше с любов към малкото, защото все още се намираше в полусънно състояние, след това внезапно разбра, че това не е нейният син, а някой подъл натрапник, който иска да се насучи безплатно. Тя изсумтя гневно, наведе се напред, пъхна нос под тлъстото му коремче и с бързо движение го подхвърли презглава във въздуха. Осуалд тупна върху заспалия мъжки, който не остана ни най-малко възхитен. Тогава малкото тюленче побягна с всички сили с перките си, за да се отърве от наказанието. С мрачна упоритост продължи да се катери по цели планини от спящи южни тюлени. Накрая, докато преодоляваше една много закръглена женска, той се подхлъзна и падна точно върху заспалия до нея млад мъжки. Мъжкият се изправи, изпръхтя възмутено, наведе се и хвана Осуалд с огромната си уста, преди малкият да е успял да се изплъзне. Хванат за врата, Осуалд висеше във въздуха, без да смее да мръдне, докато мъжкият реши какво да го прави. Накрая той сметна, че един малък урок по плуване няма да навреди на Осуалд и зашляпа към морето, а през това време Осуалд висеше безжизнено от устата му.