— Джери — обърна се той към мен на испански, — намерих ти бичос.
— Вече? — възкликнах аз. — По какъв начин? Той посочи с ръка своята малка армия от родственици, застанали усмихнати в редица.
— Изпратих цялото семейство да разпита и те са открили хора, които имат бичос. Сега не ни остава нищо друго, освен да ги купим, ако това са бичос, които ти трябват.
— Чудесно! — отвърнах въодушевено аз и изпих на един дъх чашата си с вино. — Да вървим!
След десет минути двамата с Луна тръгнахме да оглеждаме Оран като ловци, предшествани от тълпата млади развълнувани родственици на Луна. Градът всъщност не беше голям, но доста разпръснат, построен по типичния за Аржентина шахматен ред. Както предсказа Чарлз, навсякъде, където отивахме, приветстваха Луна с радостни възклицания и се наложи да отклоняваме безбройните предложения от пиянско естество. С недоволен блясък в очите, Луна обръщаше решително гръб на подобни лекомислени предложения и ние продължавахме пътя си. В края на краищата един от младите членове на нашата свита изтича напред и забарабани силно по внушителната врата на някаква голяма къща. Когато стигнахме до нея, вратата беше вече отворена и на нея стоеше възрастна жена, облечена в черно и наподобяваща оръфана хлебарка. Луна се спря пред нея, поздрави я важно с добър вечер, а тя леко се поклони.
— Зная, че във вашата къща имате папагал — започна Луна с тон на полицай, който не дава възможност на престъпника да се оправдава, защото предварително знае, че трупът е скрит под дивана.
— Така е — отвърна леко озадачена жената.
— Този английски сеньор събира животни и птици за своята jardin zoologico29 в Англия — продължи Луна — и е възможно да поиска да купи вашата птица.
Старицата ме огледа, без каквото и да е любопитство с тъмните си сухи очи.
— Заповядайте — покани ни тя, — това е една мръсна птица, която дори не може и да говори. Донесе я синът ми, ще бъда доволна, ако мога да я продам. Влезте, сеньори, да я видите.
Тя затътри крака пред нас и ни въведе в неизбежния вътрешен двор, образуващ нещо като кладенец. Когато видях птицата, едва сдържах радостния си вик — оказа се жълтоглав ара, рядък член от семейството на папагалите. Той стоеше на дървен прът, който очевидно в продължение на изтеклата седмица бавно и систематично бе унищожавал. Когато се събрахме около него, той вдигна глава към нас и видяхме, че държи в клюна си малка тресчица, издаде кратък гърлен звук и възобнови разрушителната си дейност. Луна ме стрелна с блестящите си очи и аз кимнах енергично с глава. Той пое дълбоко въздух, огледа папагала с отвращение и се обърна към жената.
— Виждам, че е най-обикновен папагал — каза равнодушно той, — но независимо от това сеньорът е съгласен да го купи. Вие, разбира се, схващате, че за такава обикновена и пакостлива птица, която при това не знае да говори, не можем да си позволим особена щедрост. Сеньорът в никакъв случай не може да ви даде за тази твар повече, да речем, от двадесети пет песо.
След това скръсти ръце и впери поглед в жената, като очакваше, че тя ще избухне възмутено при споменаването на такава ниска цена.
— Съгласна сам — отвърна жената. — Вземете го.
Докато Луна я гледаше с отворена от учудване уста, тя грабна папагала, постави го безцеремонно върху рамото ми и протегна сбръчканата си длан за парите, които на бърза ръка отброих от портфейла си, преди да е променила решението си. Дар словото на Луна се върна едва когато излязохме на улицата, където папагалът започна да издава учудени и доволни гърлени звуци на ухото ми. Луна поклати унило глава.
— Какво има, Луна? — попитах аз. — Птицата е чудесна и я купихме невероятно евтино.
— Радвам се заради тебе — отвърна Луна, — но се страхувам за бъдещето на Аржентина, когато си помисля, че има хора, които приемат веднага, без ни най-малък пазарлък, първата предложена им цена. Къде ще отидем, ако всеки постъпва по този начин?
— Животът очевидно ще стане много по-евтин — забелязах аз, но той не желаеше да го утешавам, а продължи да се възмущава от поведението на жената през цялото време на обиколката ни из града. Вярата му в човечеството се възстанови едва след оживен половинчасов разговор с някакъв човек, който се пазари докрай за своя папагал.