Но сеньорът видя достатъчно много. Аз плюх шумно и улучих една бъчва, нежно обгърната от велосипедна капла, погледнах човека, колкото се може по-презрително, обърнах гръб и излязох на улицата. Седнах в грохналия автомобил и тръшнах така яростно вратата, че колата едва не се разпадна на съставните си части. До ушите ми достигаше спорът на Луна с човека и след малко долових някаква нотка на слабост в противния глас на собственика, наведох глава през прозореца и изревах на Луна да се връща и да не губи повече време. Той се появи за тридесет секунди при мене.
— Джери, давай парите! — каза той.
Дадох му петдесетте песо, след малко той се появи със сандъчето и го постави върху задната седалка. Потеглихме мълчаливо. Не след дълго, когато се отказах повече да мисля какво бих направил на бившия собственик на оцелота, което не само щеше да бъде болезнено, но би го изправило пред невъзможност да изпълнява съпружеските си задължения, ако въобще ги изпълняваше, въздъхнах и запалих цигара.
— Трябва да се връщаме по-бързо у дома, Луна. На това животно е необходима прилична клетка и малко храна, в противен случай ще загине — казах аз. — Ще ми трябват също и малко дървени трици.
— Si, si — отвърна Луна, а в черните му очи се четеше загриженост. — Никога не съм виждал човек да се отнася така с животните. Оцелотът е полумъртъв.
— Струва ми се, че ще го спася — отвърнах аз. — Възможността ни поне е петдесетпроцентова.
Известно време пътувахме мълчаливо по изровения път, след това Луна отново се обади.
— Джери, нали нямаш нищо против да спрем само за минутка още веднъж — запита обезпокоено той. — На пътя ни е. Чух за още един човек с дива котка, която може би ще иска да продаде.
— Добре, да спрем, щом е на пътя ни. Надявам се, че тази котка ще се окаже в по-добро състояние от нашата.
След малко Луна отби колата от пътя на неголяма зелена полянка. В единия от ъглите й се издигаше стара шатра, а непосредствено до нея малка, също извехтяла въртележка и две панаирджийски палатки от раирано платно, сега така избеляло, че изглеждаше почти бяло. Наблизо пасяха три тлъсти и с блестящ косъм коня, единият от тях на петна, а около шатрата и палатките се разхождаха със самочувствието на професионалисти няколко добре охранени кучета.
— Какво е това? Прилича ми на цирк — обърнах се аз към Луна.
— И наистина е цирк — отвърна той и се усмихна, — само че много малък.
Останах учуден, че някакъв цирк, дори и малък, може да поддържа съществуването си в такова затънтено и малко място като Оран. Този цирк като че работеше твърде добре, защото въпреки разнебитените си съоръжения имаше хубави на вид животни. Когато излизахме от колата, изпод шатрата се показа едър мъж с рижава коса. Мускулест човек с живи зелени очи и силни, добре поддържани ръце. Той, изглежда, можеше да работи добре както на трапец, така и с лъвове. Здрависахме се и Луна обясни целта на нашето посещение.
— А, вие искате моята пума — усмихна се той. — Предупреждавам ви обаче, че искам много пари за нея… Същинска красавица, но яде твърде много и не мога да си позволя лукса да я държа. Елате да я видите, ей там е. Ще ви кажа, че е същински дявол. Не можем да направим нищо с нея.
Той ни отведе до голяма клетка, в единия от ъглите, на която седеше приведена красива пума на големина колкото голямо куче. Добре охранена и с лъскави косми подобно на всички млади котки. Тя имаше лапи, които изглеждаха поне три пъти по-големи за тялото й. Козината й имаше цвят на кехлибар, а пронизващите й тъжни очи бяха красиво зелени. Когато приближихме клетката, тя повдигна горна устна, показа добре развитите си млечни зъби и презрително изръмжа. Изглеждаше великолепно и след полугладното същество, което купихме, беше истинско удоволствие човек да я наблюдава, но като напипах портфейла си, знаех, че трябва да платя доста за нея.
Сделката продължи половин час и се проведе на чаша много хубаво вино, което съдържателят на цирка настоя да изпием заедно. Накрая се съгласих с една цена, която, макар и висока, ми се стори справедлива. Тъй като нямах готова клетка за пумата, запитах човека дали би могъл да я наглежда до следващия ден, като заплатя вечерната й храна, защото виждах, че я оставям в добри ръце. Нашият любезен риж приятел се съгласи и ние поляхме сделката с още една чаша вино, след което двамата с Луна тръгнахме за къщи да се опитаме да възкресим нещастния оцелот.
Когато направих клетката, се появи един от младите родственици на Луна, донесъл голям чувал, пълен с приятно ухаещи дървени трици. Аз извадих бедното животно от неговия вонящ сандък и промих раната на бедрото му. Оцелотът остана да лежи безчувствено на земята, макар и по всяка вероятност промиването на раната да му причини голяма болка. След това му направих инжекция пеницилин, на която той отново не обърна никакво внимание. Третата операция беше опит да подсуша малко козината му, защото бе пропита от собствената му урина и по кожата на корема и лапите си имаше вече възпаления, предизвикани от киселината. Единственото, което можех да направя, се свеждаше до това да го посипя с дървени трици, да ги втрия добре в кожата, за да попият влагата, след което внимателно да ги почистя. След това разчесах най-неприятно сплъстените места по козината му и когато завърших цялата тази работа, той заприлича малко на оцелот. Животното обаче продължаваше да лежи на пода и да не обръща внимание на нищо. Аз отрязах мръсния нашийник и настаних оцелота в неговата нова клетка, застлана с дървени стърготини и слама. След това поставих вътре чаша със сурово яйце и малко ситно накълцано прясно говеждо месо. Отначало той не прояви никакъв интерес към това и сърцето ми се сви, тъй като си помислих, че е достигнал онзи стадий на изгладняване, при който никаква храна не може вече да го съблазни. Изпълнен с отчаяние, аз го сграбчих за главата и потопих муцуната му в суровото яйце, за да го накарам да оближе поне мустаците си. Оцелотът понесе безропотно дори и това унижение, но приседна и облиза бавно и внимателно капките яйце от устата си, като че опитваше нова, непозната и поради това опасна храна. След това погледна чашата, като че не вярваше на очите си. Най-честно мисля, че поради лошо отношение и глад животното бе изпаднало в някакъв транс и не вярваше повече дори на собствените си сетива. Затаих дъх. Оцелотът се наведе напред и близна за опит суровото яйце. Само за тридесет секунди чашата беше облизана, а ние с Луна, за удоволствие на неговите млади родственици, затанцувахме от радост във вътрешния двор някакво сложно танго.