Тя изпи половината от виното си и каза:
— Сега ми разкажи за Харолд Проктър и за онова, което видя оттатък в мотела.
Разказах й почти всичко, изпуснах само малко от онова, което бях научил от Едуард Гийгън, и парите, които бях открил в бунгалото на Проктър. Когато свърших, тя не каза нищо, но продължи да ме гледа настойчиво. Ако беше някакъв психиатърски трик, който да ме изтощи и да ме накара да си кажа всичко, което крия още от детските си години, той не вършеше работа. Без това й бях казал повече, отколкото исках, и това нямаше да се повтори. Във въображението ми изникна картина: как затварям врата на конюшня, докато конят изчезва зад хоризонта[32].
— А парите? — попита тя. — Или просто забрави да ми ги споменеш?
Ясно, щатските полицаи се бяха оказали по-податливи на уловките й от мен. Когато се срещнех отново с Уолш, щях да му кажа, че е хубаво да запазва малко достойнство, а не да се разтапя целият, когато хубава жена го потупа по рамото и му направи комплимент за пищова.
— Това още не съм го разбрал — отвърнах аз.
— Ти не си тъп, господин Паркър, така че не очаквай аз да съм тъпа. Нека ти кажа до какви изводи мисля, че си стигнал, и когато свърша, можеш да ме поправиш. Мислиш, че Проктър е складирал разни неща в мотела, най-вероятно дрога. Смяташ, че парите в бунгалото му са били заплащане за услугата. Предполагаш, че някои, ако не и всички, които са се самоубили, може би са били замесени в същия бизнес. Джоуел Тобаяс прави с камиона си курсове през границата до Канада и обратно, така че го мислиш за най-вероятния превозвач. Греша ли?
Не отговорих, а тя продължи:
— И подозирам, че не си казал на полицията за всичко това. Чудя се защо. Дали е защото се чувстваш донякъде задължен на Бенет Пачет и не искаш да омърсяваш репутацията на сина му, освен ако не е съвсем наложително? Допускам, че отчасти е и заради това. Романтик си, господин Паркър, но понякога и ти, както всички романтици, бъркаш романтиката със сантименталността. Това обяснява защо си циничен спрямо мотивите на другите. Но също така си и кръстоносец, което напълно отговаря на романтичната ти нагласа. Този кръстоноснически импулс е, общо взето, егоистичен: ти си кръстоносец, защото това ти дава усещането, че имаш цел, а не защото служи на по-значимите изисквания на справедливостта или на обществото. Всъщност подозирам, че когато собствените ти потребности и по-големите колективни потребности са влизали в съприкосновение, обикновено си предпочитал първите пред вторите. Това не те прави лош, а само ненадежден човек. Е, как се справих?
— Що се отнася до Проктър и Тобаяс, беше близо до истината. Не мога да коментирам безплатния психоаналитичен изблик след това.
— Не е безплатен. Ще ми платиш питиетата. Какво пропуснах за Проктър и Тобаяс?
— Не мисля, че става дума за дрога.
— Защо?
— Говорих с човек, който щеше да знае, ако някой беше направил опит да увеличи доставките за района или да използва щата като спирка по пътя на дрогата. Щеше да се стигне до уреждане на сметки с доминиканците, а вероятно и с мексиканците. Господинът, с когото говорих, също би се погрижил да си получи дяла.
— А ако новите играчи просто решат да минат без любезности?
— Тогава известен брой мъже с пистолети навярно също биха се изкушили да минат без такива. Освен това остава въпросът със снабдяването. Ако сами не отглеждат марихуана оттатък границата или пък внасят хероин направо от доставчика в Азия, ще трябва да преговарят с настоящите снабдители. Тези споразумения рядко се постигат мирно и тихо, особено когато могат да застрашат статуквото.
— Ако не е дрога, тогава какво е?
— Може да има нещо във военните им досиета — казах аз, избягвайки отговора.
— Прегледах досието на загиналия. Няма нищо.
— Прегледай го по-внимателно.
— Пак ще те попитам: какво са контрабандирали? Мисля, че знаеш.
— Ще ти кажа, когато съм сигурен. Върни се към досиетата. Там трябва да има нещо. Ако си загрижена за репутацията на войската, тогава няма много да им помогнеш, като оставиш ченгетата да открият контрабандна операция, провеждана от ветерани. По-добре би изглеждало, ако можеше военните да са инициатори на всички действия против тях.
— А ти какво ще правиш междувременно?
— Винаги има слабо звено. Ще го намеря.
Платих сметката с надеждата да мине пред данъчните власти като оправдан разход, като кажа, че не ми е било забавно, което в общи линии си беше истина.
32
Има се предвид поговорката „след дъжд качулка“, чийто английски вариант е „да затвориш конюшнята, след като конят избяга“. — Бел.прев.