— Ще пътуваш ли до Огъста тази нощ? — попитах.
— Не, отседнала съм на същото място, където и ти.
Тръгнах заедно с нея към мотела оттатък пътя.
— Къде си паркирала?
— На улицата. Бих те поканила на чаша кафе преди лягане, но нямам алкохол. О, и освен това не искам.
— Няма да го приема лично.
— Много държа да го приемеш лично — каза тя и си тръгна.
Щом се прибрах в стаята, проверих мобилния си телефон. Имаше едно съобщение от Луис, който ми даваше номера на някакъв мотел и на стаята, в която беше отседнал. Използвах телефона в стаята ми, за да му се обадя. Главната сграда бе заключена през нощта и не се опасявах, че някой може да ме подслушва. При все това и двамата говорехме възможно най-предпазливо, за всеки случай.
— Имахме гости за вечеря — каза той, когато Ейнджъл му даде слушалката. — Двама.
— Останаха ли за основното блюдо?
— Не стигнахме дори до ордьоврите.
— А после?
— Отидоха да поплуват.
— Е, поне са плували на празен стомах.
— Да, никога не е излишно да помислиш за здравето си. Сега сме само четиримата.
— Четирима?
— Май правиш нова кариера като консултант по любовните връзки.
— Не съм сигурен, че уменията ми са достатъчни, за да помогна за твоята.
— Ние сме затънали в толкова проблеми, че най-напред ще сключим договор за самоубийство. Впрочем трябва да дойдеш тук. Приятелят ни се оказа доста разговорлив.
— Обещах на щатските ченгета да остана тук до утре сутринта.
— Е, ще им липсваш, но мисля, че ще ти е по-интересно да чуеш това.
Казах му, че ще ми трябват няколко часа, докато стигна при тях, а той отговори, че не се готвят да ходят никъде. Когато потеглих от паркинга, лампата в стаята на Кари Сандърс още не бе изгасена, но не мисля, че светеше за мен.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Менелай: Измамени бяхме от боговете.
Държахме в ръцете си идол от облаците.
Пратеникът: Мислиш, че сме хвърлили тези
усилия напразно, заради някакъв облак?
Бе прекарал твърде дълго време почти във всяко превозно средство, което можеше да предложи армията, и познаваше техните предимства и недостатъци, но после го изпратиха да попълни свободно място в отделението на Тобаяс, което патрулираше с бронетранспортьор „Страйкър“.
По адрес на страйкърите се говореха какви ли не глупости, обикновено от задръстеняците, които се абонират за списания за огнестрелни оръжия и пишат до тях писма за „класата на воините“, но войниците обичаха страйкърите. Възглавниците на седалките бяха отвратителни, източникът за променлив ток бръмчеше като муха и нямаше достатъчно контакти за DVD плейърите или айподите на целия екипаж, но те превъзхождаха хъмвитата, дори свръхбронираните. Страйкърът предлагаше цялостна 14,5-милиметрова защита от всичко, което хаджиите можеха да хвърлят по него, плюс специална предпазна стоманена решетка на 45 см от корпуса срещу РПГ. Отзад имаше М240, а отгоре въртяща се 12,7-милиметрова картечница. В сравнение с това хъмвито беше като да се увиеш в парцал и да размахаш 22-калиброво оръжие.
А тези неща бяха важни, защото в разрез с всички правила за водене на война в градски условия, на които го бяха учили, в армията ги караха да патрулират по едни и същи маршрути и по същото време всеки ден, така че хаджиите можеха да сверяват часовниците, респективно самоделните си взривни устройства по тях. При това положение въпросът не беше дали в определен ден ще бъдат ударени, а кога. Хубавото беше, че след нападението колата задължително се връщаше в базата за ремонт, така че хората можеха да почиват до края на деня.
Прехвърлянето му в страйкъра беше заслуга на Тобаяс; на Тобаяс и на мъжа на име Родам. Тобаяс беше получил сержантски нашивки и беше командир на отделението. Обаче не се престараваше, дори успяваше да им набавя бира от време на време, а да те хванат, че пиеш, си беше сериозно провинение. За юмручен бой или за вземане на превозно средство без разрешение човек можеше да си навлече наказание по член 15, но алкохолът и дрогата се наказваха със съдебни присъди. Тобаяс носеше целия риск за бирата, но им вярваше. Обаче по онова време той вече беше наясно как действа Тобаяс и знаеше, че целта на бирите е да ги размекне. Тобаяс имаше своя собствена версия на третия нютонов закон за движението: че всяко действие предизвиква равно или по-голямо противодействие. Те щяха да си платят за тези бири, по един или друг начин, и Родам бе този, който щеше да извлече печалбата.