Родам бе нещо като призрак. Багдад бе пълен с призраци, истински и мними, а Родам бе по малко и от двете. Той работеше частно, не за ЦРУ, и както всеки добър призрак не говореше много за онова, с което се занимаваше. Казваше, че работи за малка организация, наречена ИРИС[33], „Услуги по придобиване и анализ на информация“. Но Тобаяс се беше изпуснал, че бизнесът, общо взето, е едноличен. Логото на ИРИС, не особено изненадващо, бе око, чиято зеница беше светът. На визитките на Родам бяха посочени офиси в Конкорд, Ню Хампшир и Пон Руж, Канада, макар впоследствие да се оказа, че офисът в Пон Руж не е нищо повече от данъчно укритие в съседство с летище, а офисът в Конкорд — само телефон с телефонен секретар.
Родам обаче бе бивш служител на ЦРУ: имаше връзките, имаше и влиянието. Част от работата му в Багдад бе да изпълнява ролята на посредник между войската и по-дребните доставчици, онези, които не разполагат със собствена транспортна мрежа и се опитват да ограничават разходите си, за да могат да приберат по-голям дял от онова, което преди това са продали на Чичо Сам на безсрамно висока цена. Родам уреждаше транспортирането на всичко, от което големите момчета като „Халбъртън“ не се бяха облажили първи, като се започне от кутия обикновени винтчета и се стигне до оръжия, които по някаква причина не бива да минат по обичайните транспортни канали.
Този бизнес му плащаше сметките и дори нещо повече, но не беше неговата основна специалност. Както се оказа, Родам бе специалист по разпитите и по анализите на информацията, което обясняваше произхода на името ИРИС. В арестите имаше твърде много иракчани, за да могат хората от редовното разузнаване да се справят с тях, затова дребните риби биваха прехвърляни на Родам. Ако получи достатъчно дребни риби и сравни информацията, която измъква от тях, човек можеше да сглоби от отделните късчета по-голяма картина. Родам бе нещо като гений в анализирането на информацията, която получаваше от затворниците, понякога без те дори да забележат, че са казали нещо важно. Случваше се да ги разпитва и лично, най-често когато се опитваше да си изясни нещо или пък да открие солидна връзка между две на пръв поглед взети наслука късчета информация. Не беше от онези, които чупят пръсти и давят. Беше търпелив, внимателен и говореше тихо. Всяка информация влизаше в компютърната програма, която беше създал и за която Ирак щеше да е опитното поле: тя сравняваше ключови фрази, дребни оперативни подробности и дори отделни изрази с надеждата да се открие нещо, което ги свързва. Войската и ЦРУ също бяха готови да го подхранват с огризките си, така че с течение на времето Родам научи за всекидневните действия на съпротивата едва ли не повече от всеки друг в района. Той бе човекът, към когото се обръщаха и на когото вярваха като на същински оракул. В замяна Родам получаваше всичко, каквото поискаше.
Така и не разбра как Родам и Тобаяс бяха успели да се свържат. Предполагаше, че мъже като тях неизбежно се откриват взаимно. Затова когато Тобаяс купуваше бирата, Родам идваше с него. Навярно тъкмо Родам я бе намерил.
По онова време отделението беше понесло някои загуби — Латнър беше убит, както и Коул. Едуардс и Мартинес бяха ранени и бяха заменени от Харлан и Крамър и като чели нямаше никакви изгледи удареният от снайперист Хейл да се оправи. Той беше улучен в главата и смъртта щеше да е избавление за него. Разпределиха отделението да изпълнява задачи, които не застрашават личния му състав, докато бъде възстановен до пълна боеготовност: никакво патрулиране, само караул на смени в кулата, което означаваше периодични контролни обаждания по радиото до фронтова линия „Янки“, отговори с „Лима Чарли — високо и ясно“ и снишаване от време на време, ако някой в мрака реши да гръмне с минохвъргачката, да прати управляема граната или просто да изстреля няколко откоса, за да не ни оставя да скучаем.
Онази нощ Тобаяс — или пък Родам — бе уредил така нещата, че бяха освободени от караул. В стаята на Тобаяс бяха осмина: той, Тобаяс, Родам, Крамър, Харлан, Малак, Пачет и Баки. След като ги размекна с няколко бири, Тобаяс започна да говори. Каза им за Хейл, как остатъкът от живота му щял да е в най-добрия случай борба, както и за други момчета, които познаваха. Описа им как другарите им се борят да получат пари по параграф 8 като уволнени от армията поради психически разстройства, от благотворителност, от Управлението за ветераните, откъдето и да било; как Управлението за ветераните отказало молбата за пенсия на Кийс, помощник-картечаря, когото бе заменил Пачет, като го информирало, че загубеният му крак се оценява само на шейсет на сто инвалидност. Кийс се обърнал към пресата и процентът на инвалидността му бил вдигнат, но само за да му затворят устата. На него щастието му се усмихнало, обаче на много други осакатени мъже не им провървяло, или по-точно те не успели да си намерят вестник, който да се застъпи за тяхната кауза. Тобаяс каза, че Родам имал да им предложи нещо и ако те го приемат, ще могат да помогнат на някои от ранените си другари и да живеят по-комфортно, когато се приберат вкъщи. Каза им да слушат внимателно и те слушаха.