Заговорил бе за смъртта на Родам след погребението на Деймиън. Бе казал доста неща, защото бе тъжен и беше пиян, и му липсваше Мел, а несъмнено щеше да му липсва и Деймиън. Ако Родам не ръководеше всичко, тогава кой? Тобаяс си беше типичен сержант. Той не даваше идеи, само ги привеждаше в изпълнение, а тази операция беше сложна.
И Тобаяс му бе казал да си мълчи, да си гледа работата, защото човек в инвалидна количка е уязвим и със сакатите непрекъснато стават злополуки.
Оттогава бе започнал да държи пистолета под стола си.
29
Колекционера беше само на няколко стъпки зад Ирод. Почувства, че се приближава към него, и докато се приближаваше, страховете му се засилваха. Ирод беше необикновен случай. Можеше да го разглежда просто като интересно предизвикателство, както ловец, който установява, че животното, което преследва, показва неподозирана хитрост. Ирод се бе замаскирал добре, Колекционера бе успял да открие само следи от него: сключени сделки и отправени заплахи; отнет живот и тела, оставени непогребани; купени или взети от мъртвите вещи. Онова, което най-напред бе привлякло вниманието му, бе естеството на тези окултни, тайнствени артефакти. Опита се предпазливо да открие нещо общо между тях. Сякаш нямаше определен исторически период, който да интересува Ирод, а и самите предмети бяха озадачаващи в своето разнообразие и стойност. Оставяха му само странното усещане, че те са отражение на нечие чуждо съзнание, сякаш Ирод обзавеждаше стая, готвейки се за пристигането на почетен гост, така че той да бъде заобиколен от съкровища и антикварни рядкости, които са му познати или пък представляват интерес за него; или подготвяше музейна експозиция, която ще придобие завършен вид за посетителя едва накрая, когато и основният експонат бъде поставен на мястото му.
Колекционера вече на няколко пъти беше на крачка да се изправи лице в лице с Ирод, но той винаги се измъкваше. Сякаш някой го предупреждаваше за приближаването му и той намираше начин да го избегне дори ако това означаваше да пожертва предмет, който желае, защото Колекционера внимаваше да слага в клопките добри примамки. Бе решил да се избави от Ирод още преди няколко години. Ирод бе убил дете, малко момче, чийто баща се бе отказал от сделка, и с това свое деяние сам си беше прочел присъдата в съзнанието на Колекционера. Една от видимите странности на Ирод бе, че явно считаше себе си и онези, с които търгува, за обвързани от някаква изопачена представа за чест, чиито правила бяха установени само и единствено от него.
Но дори да бе имал някакви съмнения относно своето право да убие Ирод, те изчезнаха, когато разбра, че той се интересува от съкровищата, ограбени от Иракския национален музей. Това му даде първата реална представа за онова, което всъщност се търси. Бе чувал слухове за кутията, но не им бе обръщал внимание. Имаше толкова много подобни истории, водещи началото си направо от легендата за Пандора, ала тази беше различна, понеже Ирод се интересуваше от нея, а Ирод не се впускаше в безплодни дирения. Той очакваше определена развръзка и всичко, което вършеше, имаше за цел да се стигне до нея. Бе влязъл във връзка с Рошман от Париж, воден от нетърпение час по-скоро да разбере какъв е източникът на печатите, с които търговецът се беше сдобил. Рошман се бе оказал неотзивчив, тъй като Ирод не разполагаше с необходимите средства, за да участва в сериозно наддаване, дори ако проявяваше интерес към подобна покупка, какъвто явно нямаше. На свой ред и Ирод беше показал странно нежелание да заплаши Рошман, за да изтръгне информацията от него. Колекционера бе забелязал, че Ирод използва насилие само срещу по-слабите, като побойник от квартална детска площадка. Търговска къща „Рошман“ беше стабилна и имаше влияние; ако ги ядосаше, рискуваше да настрои срещу себе си клика безскрупулни богати търговци, които в най-добрия случай щяха да го отлъчат или, което беше по-вероятно, да предприемат действия срещу него. Колекционера не се съмняваше, че всеки, който влезе в конфликт с Ирод, ще пострада по пътя, но битката с хора, защитаващи бизнес за милиарди долари, свързан с тайно придвижване на откраднати антики, можеше да завърши само с неговото унищожаване.