Затова Ирод беше отстъпил, изчаквайки удобен момент. Сега значително количество печати се бяха появили в щата Мейн. Щом Рохас бе започнал да търси начин да обърне златото и скъпоценните камъни в пари, бяха тръгнали слухове, които щяха да привлекат не само Ирод и търговците. Федералните власти вече проявяваха интерес, защото Рошман бе започнал да говори, за да предпази себе си и своя бизнес. Печатите, с които разполагаше той, бяха дошли от шкаф № 5 в подземието на Иракския национален музей, както и печатите, които в момента се предлагаха за продажба в Мейн. Дадоха му ги като възнаграждение за съветите му при определяне на цената и за помощта му при намирането на купувачи. След време той щеше да предаде на разследващите всичко, което знае, и щеше да е само въпрос на дни, докато те започнат да стесняват кръга около замесените.
Колекционера знаеше за д-р Ал-Даини и смяташе, че иракчанинът всъщност търси кутията, при все че не предприема нищо, за да върне останалите съкровища, заграбени през 2003 г. Направи свое разследване и научи, че Ал-Даини в момента пътува за САЩ. Той щеше да пристигне в Бостън със самолет и оттам щеше да бъде закаран направо в изоставения мотел край гр. Лангдън, Мейн. Хората, транспортирали откраднатите артефакти от мотела, бяха проявили небрежност. Две малки алабастрови статуетки бяха намерени да лежат сред високата трева и бързо бяха идентифицирани като част от съкровището, открито в Тел ес Сауан на левия бряг на Тигър през 1964 г. и впоследствие откраднато от Иракския музей. В мотела беше намерено също така и тяло на мъж, залостен отвътре в една от стаите и починал от нанесена собственоръчно огнестрелна рана, след като преди това очевидно е стрелял по някаква неизвестна заплаха.
Тялото бе открито от детектива Чарлс Паркър.
Колекционера знаеше, че няма нищо случайно, не и когато става дума за Чарли Паркър. Паркър бе част от нещо, което и сам не разбираше; което всъщност и Колекционера не разбираше напълно. Сега двамата отново се въртяха около една и съща плячка, като луни близначки, обикалящи в орбита около тъмна непозната планета.
Колекционера се обади по телефона на адвоката си. Искаше да знае къде е Паркър. Адвокатът му, стар човек, който презираше компютрите, мобилните телефони и повечето значими технологични новости от последните години, на свой ред се обади на човек, специализиран в използването на триангулацията, и мобилният телефон на Паркър бе засечен в мотел край Букспорт.
Букспорт се намираше на един час път.
Колекционера потегли.
30
Ирод стоеше до колата си и гледаше към склада на Рохас. И на двата етажа светеха лампи, зад стъклата на долния се виждаха движещи се силуети. На предния паркинг имаше няколко превозни средства: камиони на „Рохас Брадърс“, две леки коли и бял джип.
Ирод се нуждаеше от лекарството си, и то в сериозни дози. С напредването на деня болките се бяха засилили и сега му се искаше да бе свършил с всичко това, за да може да си почине известно време.
Кожата в основата на тила му настръхна. В началото почти не го забелязваше на фона на острите болки; беше като да се опитваш да различиш мелодия сред какофонията на настройващ инструментите си оркестър. Раната на устата му пулсираше в топлия нощен въздух и насекомите се хранеха от него.
„Целият воня на разложение — помисли си той. — Ако трябваше да легна и да чакам смъртта да вземе душата ми, те щяха да снесат яйцата си в моята плът още преди да съм издъхнал. В това може дори да има някакво облекчение.“ Представи си как ларвите изпълзяват от яйцата, устройват си пиршество върху туморите му, изяждайки гниещата тъкан, и дават възможност на останалото да се възстанови. Само че там вече не бе останала здрава плът и затова щяха да го изядат целия. Може би щеше да посрещне с радост подобна смърт след време, защото ще е по-бърза и по-естествена от начина, по който тялото му се самоизяждаше. Засега си бе намерил друг отдушник за болката. Ако това бе Божие наказание, възмездие за греховете му — защото Ирод бе грешил и бе получавал удоволствие от своите прегрешения, — той пък на свой ред щеше да налага наказания на другите. Капитана му бе дал средството, подарил му бе цел, надхвърляща обикновеното причиняване на болка като отмъщение за собствените му мъки. Беше му обещал, че светът ще скърби за него. Когато беше изтръгнат от мрака — когато се беше върнал от един ад, може би създаден от другиго, в ада на собственото си тяло, — Капитана бе прожектирал в съзнанието му образи: образа на черен ангел, скрит зад стена, присъствие, хванато в клопка; бавно избледняващи, но никога неумиращи тела.