— Добре — каза Тобаяс, когато Малак се облегна отстрани на колата, — слушай…
Ирод не беше въоръжен. Пистолетът му беше в колата. Носеше само два кафяви плика. Първият съдържаше лист хартия, на който бе напечатана цифра. Тя представляваше сумата, която бе готов да преведе на посочена от Рохас сметка в замяна на информацията как и от кого е получил печатите. Ако Рохас откажеше да даде тази информация, Ирод знаеше къде живее американската му любовница заедно с петгодишния му незаконен син. Щеше да вземе и двамата и ако се наложеше, да убие първо жената, за да покаже на Рохас, че е сериозен, но не вярваше подобни действия да бъдат необходими, особено след като Рохас погледнеше във втория плик, който съдържаше снимки на хората, мамили Ирод в миналото, защото той имаше особен подход към жените. Задълбоченото познаване на техните тела можеше дори да го направи талантлив любовник, но той бе безполово същество. Пък и не беше жесток. Болката и страданието бяха за него средство да стигне до кончината и не получаваше особено удоволствие от прилагането им. Не беше лишен от съчувствие и собствените страдания убиваха у него всяка охота да удължава страданията на другите. По тази причина се надяваше Рохас да вземе парите. Погледна отново отражението на Капитана. Не изпита никакво притеснение. Обичаше да е в неговата компания. Питаше се дали Капитана ще дойде с него в склада на Рохас. Готов беше да провери, когато Капитана се раздвижи на повърхността на локвата. Пръстите му бяха направени от вейки и прошумолиха тихо, когато вдигна ръка и я сложи върху рамото на отражението му. Ирод потръпна неволно от тежестта и студа на докосването му, което усети така безпогрешно, както топлината на нощния въздух и жиленето на насекомите, но остана да стои неподвижно и двамата продължиха да наблюдават заедно сградата пред себе си.
Едната стена от първия етаж на склада бе скрита от пода до тавана зад сандъци с лютив сос „Фуего Саградо“[37] на „Рохас Брадърс“. Ако някой си направеше труда да попита, вносът и дистрибуцията на този сос бе причината за съществуването на склада и едно от средствата, с чиято помощ Антонио Рохас изкарваше прехраната си. Рохас бе загубил сметката на безбройните проверки на камионите, превозващи този сос, извършвани от местните и федералните органи на реда и закона, но той нямаше нищо против. Това отвличаше вниманието им от всичките други камиони и коли, натоварени с много по-ценен товар. Макар че ако трябваше да е честен, той печелеше доста прилично и от соса, при все че от другата страна на границата имаше хора, които считаха името и етикетите му за едва ли не богохулни. Етикетите бяха много характерни, червен огнен кръст на гарвановочерен фон и надпис, който определяше соса като един от най-търсените продукти в магазините за любители на гастрономическите удоволствия и по-добрите мексикански ресторанти в цяла Нова Англия. Цената му беше почти толкова висока, колкото на марихуаната или кокаина и Рохас внимаваше да декларира всички приходи от него пред данъчните власти. С помощта на изобретателен счетоводител се създаваше впечатлението, че Антонио Рохас получава прилични, макар и неголеми печалби като доставчик на качествен лютив сос.
Тъкмо звукът от счупено шише с такъв сос сепна Рохас. Той вдигна глава от книжата на бюрото си и ръката му се пресегна към пистолета, който винаги бе близо до него. Вратата на апартамента му бе леко открехната, иначе изолацията на пода би погълнала всички шумове, които се чуха отдолу: разбито стъкло, изскърцване на стол, нещо тежко, но меко, което тупна на пода.
Рохас стана и се хвърли към вратата, но закъсня с няколко секунди. През отвора се подаде дуло и откос от автоматично оръжие със заглушител го преряза през бедрата, почти отделяйки краката от тялото му. Той рухна на пода, преди вратата да се отвори докрай, но докато падаше, все пак успя да изстреля два куршума, които удариха в гърдите облечения в тъмни дрехи мъж. Кевларената жилетка пое удара и мъжът се залюля на пети. Третият изстрел на Рохас обаче попадна по-нависоко и от тила на мъжа плисна кръв; в образувалата се червена локва цопнаха късчета от мазилка. Рохас едва успя да забележи това, преди да последват нови изстрели. Усети горещи пробождания, когато куршумите пронизаха гърба му. Остана да лежи неподвижно, ала не беше мъртъв. Виждаше лъскавите черни войнишки обувки, които го заобикаляха, и част от думите, които чуваше, достигаха до съзнанието му: „стрелба“, „въпроси“, „никакъв избор“ и „мъртъв, той е мъртъв“. Изкикоти се.
Още стъпки, отдалечаващи се, после приближаващи отново. Черни колене пред лицето му. Пръсти в косата, които повдигат главата му. Чувалчето с печатите, хванато от ръце в ръкавици, специалната подложка за тях, над която беше работил, захвърлена и разцепена на покрития с плочи под. Розови устни, които се движат в отвора на маската. Бели зъби, чисти и равни.