— Къде са останалите?
— No comprendo[38].
Появи се нож.
— Мога да ти причиня още болка.
— Не, не можеш — каза Рохас и умря с усмивка, разкриваща два реда древно злато и скъпоценни камъни, току-що инкрустирани в зъбите му.
От склада на Рохас изстреляха откос от автоматично оръжие към наблюдателния пост на снайперистите, но друг не последва.
— Мамка му — каза Върнън. Знаеше си, че едва ли ще успеят да влязат и излязат от склада без неприятности, но се бе надявал на най-благоприятния вариант. — Добре, приготви се.
Започна бавно да мести монокуляра по съседните три къщи, обозначени като „Кърли“, „Лари“ и „Мо“.
— „Мо“. На вратата, тръгва надясно — каза той, когато различи фигура на мъж с АК47 в ръцете.
— Виждам го.
Вдишване. Издишване. Омекотяване на спусъка. Издишване.
Натискане.
Огън.
Върнън видя как ръцете на целта излетяха нагоре, последно махване и после човекът падна.
— Попадение — каза той. — „Кърли“. Вратата. Отстояние седемстотин и петдесет метра. Вятър нула. Няма корекции. Използвай седем и две. — Този път стрелецът остана вътре, скрит зад рамката на вратата, докато се опитваше да разбере откъде е дошъл изстрелът.
Причард стреля отново. Разхвърчаха се трески и целта се дръпна навътре.
— Ух, пропусна, струва ми се — каза Върнън. — Но това би трябвало да го задържи вътре.
За момент премести поглед към склада на Рохас. От там излязоха двама от техните, които носеха трети помежду си.
— Добре, Започнали са, но имат ранен. Нека…
От най-близкия десен прозорец на „Кърли“ избухна бял пламък.
— „Кърли“. Вратата.
Причард стреля и Върнън видя как стрелецът подскочи във въздуха, когато изстрелът го улучи в главата и това причини спазъм на мускулите в краката му.
— Попадение — каза Върнън.
От „Мо“ започнаха отново да стрелят. Върнън обърна монокуляра тъкмо навреме, за да види как втори човек от групата на щурмуващите падна на земята.
— Ах, по дяволите — изруга Върнън. — Втори човек е улучен.
Причард пренасочи оръжието възможно най-бързо и започна да праща изстрел сред изстрел през прозореца на къщата на принципа „стреляй и се надявай“, загрижен само да осигури прикритие, докато ранените бъдат изнесени на безопасно място, но вече се чуваха викове и се палеха лампи и в другите къщи. Върнън видя как последният, който още бе на крака — помисли си, че трябва да е Тобаяс, — пренесе до вана един от членове на своята разстреляна група, преметнал го през раменете си като пожарникар, и внимателно го сложи на пода. После се върна за втория.
— Да вървим — каза Причард.
Изтичаха до мястото край изровена пътека, където бяха скрили двете харлита. След себе си оставиха изкаляно дънково яке, взето в Канада от пласьор, пренасящ наркотици, велосипедист, когото бяха издебнали и оставили да лежи мъртъв край Лак-Бейкър. Беше нескопосана инсценировка, но не очакваха мексиканците да правят сериозно разследване. Те щяха да са жадни за отмъщение и якето в комбинация с рева на потеглящите мотори може би щеше да е достатъчно, за да ги прати за няколко дни по лъжлива следа.
Тобаяс седна зад волана и потегли. В страничното му огледало складът на Рохас се открояваше като тъмна грамада на фона на нощното небе; от двете страни се виждаха танцуващи сенки на приближаващи мъже. Той бе единственият останал жив. Малак беше убит в склада, а Баки получи куршум в тила, докато изнасяха тялото на Малак. Тази неразбория можеше да бъде избегната, ако Грийнам и Туизъл бяха тук, но той ги беше изпратил другаде и случилото се щеше да тежи на неговата съвест. Може би ако шибаният Причард беше по-бърз…
Експлозията не беше силна, шумът бе заглушен от дебелите тухлени стени на старата сграда, но термитното устройство — двайсет и пет на сто алуминий към седемдесет и пет на сто железен оксид — нямаше за цел да хвърли във въздуха самия склад, а да изгори всичко вътре и да остави възможно най-малко следи. И щеше също така да отвлече вниманието на преследвачите му. Сега, когато Малак и Баки бяха мъртви, нямаше кой да му осигурява прикритие, така че въпросът бе да стигне до магистралата и по целия път да не вдига крака си от педала за газта. Върнън и Причард щяха да отидат до мястото на срещата по свой собствен маршрут, но той щеше веднага да си поговори с тях, дори и само за да изпревари неизбежния гняв на снайперистите.