На телефона му имаше съобщение. Изслуша го, докато караше, и разбра, че в Бангор нещо се беше объркало. Грийнам и Туизъл не се бяха обадили и най-вероятно въпросът с Джандро оставаше нерешен. Проследяващото устройство на колата на детектива вече не даваше сигнал, следователно и детективът бе още жив. Бъркотията беше голяма, но поне си бе върнал липсващите печати. Също така носеше в джоба си толкова от зъбите на Рохас, колкото бе успял да избие. Време бе да се избавят от това, което имаха, да вземат възможно най-много пари възможно най-бързо и после да изчезнат.
Не забеляза колата на Ирод, която бе спряна на страничен път с изгасени фарове. Само след секунди Ирод потегли след вана.
31
В мотелската стая бе тихо. Мел и Боби бяха седнали на леглото, тя го прегръщаше и го милваше по лицето, сякаш го награждаваше, задето най-сетне се бе разтоварил от всичко, което знаеше. Ейнджъл бе до прозореца и наблюдаваше паркинга. Аз седях на второто легло и се опитвах да асимилирам всичко, което бях чул. Тобаяс и хората му контрабандираха антики, но ако можеше да се вярва на Боби, те бяха донесли със себе си още нещо. То никога не е трябвало да бъде откривано и никога не е трябвало да бъде отваряно. Било е част от примамката, сложено е било в нея както отрова в месо. Искаше ми се да вярвам, че Джандро греши, че вината и стресът карат тези мъже да посягат на своя живот и живота на други хора като съпругата на Брет Харлан и Фостър Джандро. Защото Боби потвърди, че се е обърнал към братовчед си във връзка със своите тревоги, и смята, че неофициалните проучвания на Фостър са довели до неговото убийство. Оставаше открит само въпросът кой е натиснал спусъка. Аз залагах на Тобаяс в началото, но Боби не беше толкова сигурен: той бе предупредил братовчед си за Джоуел Тобаяс и не виждаше как той би се съгласил да се срещне с него без свидетели на неосветения паркинг на полуразрушен бар. Тогава Боби ми каза за една от своите срещи с Кари Сандърс и как е обсъждал с нея някои от тревогите си.
Кари Сандърс. Не само Тобаяс свързваше всичките тези мъже, но и Сандърс. Била е в „Абу Граиб“, както и мистериозният Родам, или Нейлън. В един или друг момент е била в контакт с всичките мъртви мъже и е имала оправдание да се движи между тях. Джандро не би се съгласил да се срещне на изоставен паркинг с потенциално опасен бивш военен като Тобаяс, но може би се е съгласил да се срещне с жена. Обадих се на Гордън Уолш и му разказах всичко, което знаех. Оставих само Тобаяс. Тобаяс бе мой. Уолш заяви, че ще се заеме лично със Сандърс и ще види какво ще излезе.
Пръв го забеляза Луис, който, отпуснат ниско в лексуса, наблюдаваше подходите към стаята. Дрипльото се разхождаше из паркинга с цигара, висяща от дясната му ръка. Носеше черно палто над черен костюм, ризата смачкана и разкопчана на врата, сакото и панталонът с отличителните особености на евтини дрехи, при това зле поддържани. Косата му бе зализана назад и твърде дълга на тила, увиснала на мазни кичури над яката. Луис наблюдаваше огледалата, както и част от мотела, която се виждаше през предното стъкло. Трябваше да го види, че идва, ала не го беше видял.
И веднага разбра кой е и какво представлява: това беше Колекционера.
Този мъж беше облечен с дрехи от евтини магазини и имаше вид на човек, когото животът не е глезил и той е решил да му отвърне по същия начин, но всичко това беше външният му облик. Луис бе срещал опасни мъже и някои от тях бяха загинали от неговата ръка, но човекът който крачеше сега към вратата на стая 112, отделяше през порите си заплаха, както другите хора отделят пот. Луис почти я подуши от разстояние, когато се измъкна тихо от колата и тръгна след него. Дъх на заплаха и още нещо: на изгорени жертвоприношения, на кръв и на костници. Въпреки че стъпките на Луис бяха тихи, Колекционера вдигна ръце, без да се обръща, още докато беше на пет метра от него. Цигарата бе изгоряла чак до пожълтялата кожа на пръстите, но ако го болеше, той не показваше това по никакъв начин.
— Можеш да хвърлиш това, ако ти пречи — викна Луис.
Колекционера остави цигарата да падне от пръстите му.
— Безобразие. Можех да дръпна още веднъж.
— Цигарите ще те убият.
— Така казват.
— Може аз да те убия преди това.
— А дори не сме се запознавали официално, макар да имам чувството, че те познавам. Може да се каже, че съм те наблюдавал от разстояние, теб и твоя партньор. Възхищавал съм се на работата ти.