Погледнах отново шофьорската книжка и ужасеното лице на Карън Емъри.
— Как да сме сигурни, че ще спазиш своята част от споразумението? — попитах.
— Защото винаги спазвам споразуменията си.
Почаках да минат няколко секунди, преди да кимна в знак на съгласие.
— Не го мислиш сериозно? — каза Ейнджъл. — Ще приемеш ли тази сделка?
— Какъв избор имаме? — отвърнах аз. — Свалете пистолетите. Оставете го да си върви.
Ейнджъл и Луис се поколебаха за миг, после Луис свали пистолета и Ейнджъл стори същото.
— Имаш ли мобилен телефон? — попита Ирод.
— Да.
— Дай ми номера.
Дадох му го, после попитах:
— Искаш ли да ти го запиша?
— Не, благодаря. Имам изключителна памет. След десет минути ще оставя госпожица Емъри до уличен телефон и ще й кажа къде е погребана Кари Сандърс. Дори ще дам на госпожица Емъри пари да ти се обади. Тогава можеш да й се притечеш на помощ и сделката ни ще бъде приключена.
— Ако не удържиш на думата си, ще те открия и ще довърша и теб, и твоя Капитан.
— О, имаш думата ми. Аз не убивам, когато не ми се налага. Петната, които вече съм лепнал на душата си, ще ми стигнат за цял живот.
— А кутията?
— Ще я отворя.
— Мислиш, че можеш да държиш под контрол онова, което е вътре?
— Не, не мога, но Капитана може. Довиждане, господин Паркър. Кажи на приятелите си да стоят настрана. Искам и трима ви в далечния ъгъл, ако обичате. Ако видя някого от вас да излиза от къщата или се опитате да ме проследите, споразумението отпада. Ще убия госпожица Емъри, а Кари Сандърс може сама да опита да излезе от собствената си кутия затвор. Разбрахме ли се?
— Да — казах аз.
— Не вярвам да се видим отново — заяви Ирод. — Но ти и Капитана — това е друг въпрос. Сигурен съм, че след време двамата с него ще имате възможността да се опознаете по-отблизо.
Ейнджъл се дръпна от вратата и заедно с Луис и мен се премести в ъгъла по диагонал от вратата. Ирод, който все още държеше Карън като щит, излезе заднишком от къщата и я накара да затвори вратата. Зърнах я за последен път и после двамата се скриха от погледа ми. След малко се чуха звуци от запалване на мотор и потегляне на кола. Луис направи стъпка към вратата, но аз го спрях.
— Не — казах.
— Вярваш ли му?
— За това, да.
— Не говорех за Ирод.
— И аз.
37
Не знам дали Кари Сандърс е изпаднала в паника. Не знам дали тръбичката се е изплъзнала от устата й и тя, понеже е била вързана, не е успяла да я достигне. Понякога се хващам, че си представям последните й мигове, и винаги виждам Ирод да хвърля лопатата настрани, да поглежда надолу към сбитата пръст и после леко да дръпва тръбичката за дишане от устата на погребаната отдолу жена. Направил го е, защото е нарушила някакъв неписан договор с него, но също така и защото му е било приятно да го направи. Мислех, че въпреки всичките си приказки за чест, за договаряния и обещания той е жесток човек. Удържа на думата си да освободи Карън Емъри и преди да се раздели с нея, й каза къде е погребана Кари Сандърс, но аутопсията показа, че когато е намерена, Кари Сандърс е била мъртва от часове.
Знам едно: Кари Сандърс беше убила Джими Джуъл и Фостър Джандро. В къщата й беше намерен пистолет, „Глок“ двайсет и втори калибър. Куршумите бяха идентични с онези, използвани при убийствата на Джими Джуъл и Фостър Джандро, и нейните пръстови отпечатъци бяха единствените, открити по оръжието. Колкото до Родам, нямаше начин да се разбере с положителност дали е била отговорна за неговата смърт, но Ирод бе казал истината за участието й в другите убийства, така че нямаше причина да мисля, че е излъгал за Родам.