Отиде до един от рафтовете и свади малка статуетка на женски дявол от слонова кост. Изглеждаше ми ориенталска, но не съм специалист.
— Сувенир — каза той. — Ще го добавя към моята колекция. Сега трябва да изпълня още една задача. Позволи ми да те представя на някого…
Стояхме пред огледалото с красива рамка пред кабинета на Ирод. В началото в него се виждаха само моето отражение и отражението на Колекционера, но след малко към нас се присъедини трети. Първо изглеждаше като неясно петно, тъмносива празнота там, където трябваше да има очи и уста, но впоследствие придоби разпознаваеми черти.
Това бе лицето на Сюзън, покойната ми съпруга, но с дупки, прогорени в кожата, където някога бяха очите. После лицето отново се размаза като разклатена дрънкалка и се превърна в Дженифър, убитата ми дъщеря, но също без очи, устата й пълна с хапещи насекоми. След това още лица, врагове от миналото, които се сменяха все по-бързо и по-бързо: Пътника, онзи, който бе разделил Сюзън и Дженифър; убиецът на жени Калеб Кайл; Пъд, лицето му покрито със стари паяжини; и Брайтуел, демонът Брайтуел, гушата му издута като огромна кървава утроба.
Защото той бе във всички тях и всички те бяха родени от него.
Накрая остана само фигурата на мъж в началото на четирийсетте, малко над средния ръст. В тъмната му коса се прокрадваха сиви нишки и очите му бяха тревожни и тъжни. До него стоеше неговият близнак, а до близнака беше Колекционера. Тогава Колекционера се дръпна встрани, двете отражения се сляха в едно и аз останах да се взирам сам в себе си.
— Какво изпитваш? — попита Колекционера.
— Гняв. И страх. То се боеше. — Отговорът дойде, преди дори да ми бе минала тази мисъл. — Боеше се от теб.
— Не — каза Колекционера. — Не от мен…
Прочетох на лицето му съчувствие, но имаше и нещо друго.
За пръв път почувствах страха на Колекционера от мен.
Епилог
Иска ми се да живеех в къщата си само с една
трета от всички
тези богатства, и да бяха живи мъжете, които
умряха в онези дни в
обширните земи на Троя…
Складът в Куинс бе известен като Крепостта, хранилище за предмети на изкуството, охранявано от американските власти. През вратите на Крепостта вече бяха минавали много експонати от Иракския национален музей. Там бе закарана безглавата каменна статуя на шумерския цар Ентемена от Лагаш, след като беше открита отново, и пак там бяха доставени за проверка на автентичността шестстотин шейсет и деветте предмета, заловени от американските митничари на летището в Нюарк през 2003 г. Сега в мрачните предели на Крепостта д-р Ал-Даини започваше да каталогизира намереното по време на акциите в Мейн и Квебек, въпреки че скърбеше за онова, което бе издирвал най-трескаво и което беше загубил отново.
Когато започна да се уморява, той напусна Крепостта и отиде в близкото кафене, където си поръча супа и се зачете в арабския вестник, който бе взел със себе си сутринта. По-късно щеше да каже, че е подушил мъжа, който седна насреща му, още преди да го е видял, защото д-р Ал-Даини не пушеше и вонята на никотин бе развалила вкуса на супата му.
Д-р Ал-Даини вдигна очи от вестника и от храната си и се загледа в Колекционера.
— Извинете, но ние познаваме ли се? — попита той.
Колекционера поклати глава.
— Движили сме се в сродни среди, това е всичко. Имам нещо за вас.
Той сложи на масата увит в канап и кафява хартия пакет и когато прокара върховете на пръстите си по него, д-р Ал-Даини почувства, че те вибрират в един ритъм с онова, което бе вътре. Хвърли поглед наоколо, преди да използва ножа си, за да среже канапа. Избута настрани хартията и после отвори капака на продълговатата бяла кутия, която лежеше пред него. Внимателно разгледа ключалките. Намръщи се.
— Кутията е отваряна.
— Да — каза Колекционера. — Резултатите бяха изключително интересни.
— Но те още са затворени вътре?
— Не ги ли усещате?
Д-р Ал-Даини кимна и затвори капака на бялата кутия. За пръв път от много години почувства, че тази нощ може би ще спи добре.
— Кой сте вие? — попита.
— Аз ли? Аз съм колекционер. — Бутна два листа хартия към д-р Ал-Даини. — Но има цена, която трябва да се плати за преотстъпването на такъв уникален предмет на компетентните власти.
Д-р Ал-Даини разгледа листовете. На всеки от тях имаше рисунка на малък цилиндричен печат.
— Смятайте ги за унищожени или за безвъзвратно загубени.