В началото нямаше душове, къпеха се с вода от каските. Живееха в полуразрушени сгради, а след това — по петима в стая без климатик при температура петдесет и пет градуса. Без сън, без душове, седмици наред в същите дрехи. След време щеше да има климатици, сглобяеми жилища, прилични кенефи и мобилен военен развлекателен център с плейстейшъни, телевизори с голям екран, търговия по пощата, предлагаща калпави тениски с надпис „Who's Your Bagh Daddy?“[4] и големи хамбургери. Щеше да има интернет и телефонни централи, отворени по 24 часа 7 дни в седмицата, освен когато има убит войник — тогава щяха да ги затварят, докато близките не бъдат уведомени. До портала на лагера щеше да има бетонен бункер, за да не ти се налага да стоиш на открито пред него.
Но той не обръщаше внимание на трудностите, поне в началото. Човек не отива във войската, защото не иска да си седи у дома и да гледа как животът се изнизва покрай него. Записва се, защото иска да воюва, а както казваше министър Ръмсфелд[5], човек отива на война с армията, която има, не с армията, която му се иска да има. Но пък последния път, когато беше видял министър Ръмсфелд, всичките му крайници още си бяха на мястото, така че му бе лесно да си говори.
Джандро имаше по ръцете татуировки, детински глупости, обаче без връзка с бандите. Дори не бе сигурен дали в Мейн има банди, чиито имена заслужават да си ги татуираш, но дори и да имаше, те щяха да бледнеят редом със страшилища като „Блъдс“ и „Крипс“[6]. Войната също щеше да добави своя татуировка: необходимите за идентификацията данни бяха изписани на хълбока му, така че дори да бъдеше разкъсан на парчета и личният му знак да се беше загубил или да беше унищожен, самоличността му пак щеше да бъде установена. Когато се записваше във войската, сержант от щаба обеща да му премахнат старите татуировки, предложи дори да изчисти от досието му всякакви дребни криминални прегрешения, но името му не бе свързано с нищо нередно. Осигуряваха му добър живот: премия за доброволното постъпване на военна служба, платени отпуски и образование в колеж след изтичането на договора, ако има такова желание. Издържа успешно осемдесет на сто от серията тестове за професионална пригодност, което означаваше, че подходящият за него срок е две години, но той подписа за четири. И без това нямаше кой знае каква друга работа, а договорът за четири години означаваше, че ще му бъде гарантирано място в определена дивизия: той искаше да служи по възможност с хора от Мейн. Приятно му беше да бъде войник. Биваше го в това. Ето защо подписа нов договор. Ако не беше го сторил, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Втората служба беше фатална. Втората служба го довърши.
Но това беше преди години. Най-напред го изпратиха във Форт Бенинг за тримесечна подготовка и на втория ден му мина мисълта, че ще загине. След първоначалното обучение му дадоха две седмици да се мотае без работа и после го включиха в програмата за набиране на доброволци в родния му град, където от него се очакваше, облечен в парадна униформа, да записва приятелите си във войската — армейски еквивалент на пирамидалната търговска схема, само че приятелите му не искаха да купуват. По това време се запозна с Тобаяс. Той още тогава беше манипулатор. Умееше да създава връзки, да постига своето, да прави дребни услуги, от които впоследствие да извлича изгода. Тобаяс го взе под крилото си.
— Ти не разбираш нищо — казваше му той. — Дръж се за мен и аз ще те науча на това-онова.
И го стори. Пазеше го, точно както след време той самият бе пазил Деймиън Пачет, но накрая ролите се смениха, дойдоха куршумите и той си помисли:
„Аз съм примамка. Използват ме за прикритие.
Ще умра.“
5
Върнах се при къщата на Тобаяс рано на другата сутрин. Вместо сатурна, който понякога използвах за проследяване, както предишната вечер, бях принуден да карам мустанга, в случай че заради снощната ни среща Тобаяс бе започнал да подозира, че го следя. Мустангът не беше от най-незабележимите коли, но го бях заврял зад един камион на паркинга на компания „Биг Скай Бред“ на ъгъла на „Диъринг Авеню“. Подаваше се само колкото да виждам къщата на Тобаяс отсреща, но той трудно можеше да ме забележи, освен ако не дойдеше да ме търси. Когато паркирах там, неговият силверадо още бе на алеята и пердетата на горния етаж бяха спуснати. Малко след осем Тобаяс се появи на входната врата, облечен в черна тениска и черни дънки. На лявата му ръка имаше татуировка, но от това разстояние не можех да различа каква е. Качи се на шевролета и потегли надясно. Тръгнах след него веднага щом се загуби от погледа ми.
4
Игра на думи, основана върху сходното звучене на baghdadi (багдадец) и Big daddy (Голям татко), название, използвано като псевдоним на редица американски изпълнители и спортисти. — Бел.прев.
5
Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната в кабинета на президента Джордж Уокър Буш. — Бел.прев.