— Изтънчен е за толкова едър мъж — казах аз.
— Не те харесва — отвърна Джими. — Но не го вземай лично: той не харесва никого. Понякога ми се струва, че не харесва дори мен. Обаче аз му плащам и това ми осигурява известна толерантност.
Джими ми подаде сребърна каничка с мляко и купичка със захар. Джими не обичаше сухо мляко и евтина сметана, нито пък пликчета с подсладител. Взех млякото, захарта не.
— Е, това светска визита ли е, или съм сторил голяма неправда, която трябва да бъде поправена? Защото държа да ти кажа, че присъствието ти в моето заведение ме навежда на мисълта да проверя застраховките си.
— Мислиш, че неприятностите вървят по петите ми?
— Господи, самата Смърт навярно ти праща за Коледа кошница с плодове от благодарност за клиентелата.
— Имам един въпрос за автомобилните превози.
— Не се захващай с това, такъв е съветът ми. Дълго работно време, без заплащане на извънредния труд. Ще спиш в кабината, ще ядеш лоша храна и ще умреш на някой крайпътен паркинг. От друга страна, никой няма да те преследва, за да те убие, което май е един от рисковете в професията ти, или поне в упражняваната от теб нейна версия.
Отминах без коментар съветите относно моята кариера.
— Има един човек, независим превозвач. Изплаща вноски за хубав камион с ремарке, ипотека, обикновените неща. Бих казал, че разходите му възлизат общо на около седемдесет бона годишно, и то без да живее екстравагантно.
— И тези цифри водят до някакви изводи?
— Вероятно. Да си срещал някога честен човек?
— Не и когато става дума за данъци. Ако бях срещнал такъв, щях да му взема всичко, до последния цент. Този тип прави ли дълги курсове?
— Само понякога да Канада, но нищо повече, струва ми се.
— Канада е голяма страна. За какви разстояния говорим?
— До Квебек, доколкото знам.
— Това не е дълъг курс. Много ли работи?
— Не колкото би трябвало, или поне аз мисля така.
— Значи предполагаш, че поработва малко и настрани?
— Прекосява границата. Това ми се видя интересно. И, моите уважения, но не мисля, че дори катериците минават границата, без ти да знаеш и да им вземаш десет процента от орехите.
— Петнайсет — каза Джими. — И това е таксата за приятели. Този тип има ли си име?
— Джоуел Тобаяс.
Джими отклони поглед и изцъка.
— Не е от моите.
— А знаеш ли чий може да е?
Джими не отговори на въпроса. Вместо това попита:
— Защо се интересуваш от него?
По пътя към Портланд бях мислил колко от цялата история съм готов да му кажа. Накрая реших, че ще трябва да му кажа повечето от нея, но предпочитах засега да не споменавам за смъртта на Деймиън Пачет.
— Той има приятелка — казах. — Загрижен гражданин счита, че може би не се държи добре с нея и че ще е по-добре тя да стои далеч от него.
— И какво? Доказваш, че той се занимава с контрабанда, тя го изхвърля и започва да се среща с проповедник? Или лъжеш, а аз не вярвам, че си дошъл тук да ме лъжеш, или на въпросния гражданин му трябва урок за нещата в живота. Половината момичета в този град биха се нахвърлили на всеки мъж с някоя пара в джоба и биха го опоскали до шушка, без да ги е грижа откъде идват парите. Всъщност, ако им каже, че ги е придобил незаконно, някои дори биха повикали и сестрите си да се присъединят.
— Ами другата половина?
— Те само ще му откраднат портфейла. Краткосрочни цели, краткосрочни печалби. — Разтърка бузата си. — Знам, че не си от онези, които приемат съвети, но може би ще ме послушаш от уважение към дядо си — продължи той. — Не си струва да се занимаваш с това дори и да става дума само за домашна ситуация, която ще се реши по един или друг начин. Откажи се. Наоколо има и по-лесни пари.
Отпих от кафето. Имаше вкус на мазнина от помийна яма. Ако не бях гледал как Ърл го налива, щях да помисля, че е отишъл отзад и е топнал чашата в залива, преди да ми я даде. Но може и да държеше няколко наистина мръсни чаши за специални гости.
— Не става така, Джими — казах.
— Да, знаех си, че говоря на вятъра.
— Значи познаваш Тобаяс?
— Първо ти. Не става дума просто за момиче, което се среща с неподходящ мъж.
— Нает съм от човек, който счита, че той не е чист, и който може би му има зъб за нещо.
— А ти идваш при мен, защото мислиш, че за да свързва двата края, Тобаяс увеличава незаконно товара и че ако го прави, аз ще знам за това.
— Джими, ти знаеш разни неща, за които дори и Господ не подозира.
— Така е, защото Господ иска хората да са негово подобие и рано или късно всички си плащаме, така че той може да си позволява да чака. Аз от своя страна винаги гледам да разширявам бизнеса.