— И така, Джоуел Тобаяс.
Джими повдигна рамене.
— Нямам какво толкова да ти кажа за този човек, но онова, което ще чуеш, няма да ти хареса…
Джими беше наясно как стават нещата на границата. Познаваше всеки път, всяка отбивка, всяко закътано заливче в щата Мейн. Работеше за себе си. Беше агент на разни незаконни организации, които се радваха на всяка възможност да се държат на известна дистанция от незаконните дейности, от които печелеха. Намираше начин да пренесе всичко, което трябваше да бъде пренесено: алкохол, дрога, хора, пари. Опираше се на дългогодишни подкупи и хора в униформа, които знаеха кога да се извръщат на другата страна. Твърдеше, че на заплата при него се водят повече хора, отколкото в държавните ведомости, и работните места са по-сигурни.
Събитията от 11 септември промениха нещата за Джими и другите като него. Охраната на границата беше затегната и той вече не можеше да гарантира безпроблемни доставки. Подкупите станаха по-големи и някои от вътрешните му хора смутено му заявяваха, че не могат повече да поемат риска да работят за него. Задържани бяха две пратки и собствениците на стоката никак не се зарадваха. Той загуби пари и клиенти. Но икономическият спад донякъде му бе и от полза: парите бяха малко, работните места се закриваха и при това положение контрабандата се приемаше като доста добра възможност за борещите се да преживеят трудните времена. Все пак, въпреки че винаги имаше нужда от добри помощници, Джими внимаваше много кого наема. Търсеше хора, на които може да има доверие, които няма да изпаднат в паника, когато кучетата започнат да душат около колите или камионите им, които няма да се възползват от възможността да го ограбят и да духнат с постъпленията. Само новаците вършеха такива неща. Старите не си позволяваха подобни глупости. Джими можеше да изглежда мил човек, но Ърл съвсем не беше такъв. Той беше способен да счупи краката на коте, задето си е разляло млякото.
А ако Ърл не успееше да се справи със ситуацията, което се случваше рядко, Джими имаше приятели навсякъде, такива приятели, които му бяха длъжници и знаеха къде да намерят всеки, който е бил достатъчно тъп да разгневи Джими Джуъл. И тъй като на новаците се възлагаше да превозват само пратки, възлизащи най-много на малки петцифрени суми, разстоянията, на които можеха да избягат, бяха ограничени — при положение че преди това са успели да се доберат до „тайниците“ — скритите товарни отделения. Дори онези, които успяваха да избягат, накрая се връщаха там, откъдето са, защото преди да наеме някого, Джими държеше също така да е сигурен, че въпросният човек има приятели и семейство, които живеят наблизо. Или нарушителят се връщаше доброволно, предимно защото му липсва компанията, или пък биваше окуражаван да го стори, за да спести неприятностите на близките и приятелите си. След това следваше бой и изземане на имущество или пък при липса на имущество — една-две рисковани мръсни задачи срещу малко или никакво заплащане като жест на изкупление. Въздържаше се от наказания, които завършват със смърт, защото те привличаха нежелано внимание към дейността му, но това не означаваше, че няма загинали само защото са разгневили Джими Джуъл. Големите северни гори криеха трупове, но не Джими ги беше заровил там. Просто понякога се появяваха клиенти, възмутени от щетите, нанесени на бизнеса им от човека, избягал с парите или с наркотиците им, и настояваха да се даде пример pour decorager autres[8], както се изразяваха някои от неговите квебекски партньори. В тези случаи Джими неизменно пледираше за снизхождение, но ако призивите му не биваха чути, винаги държеше да поясни, че няма никакво намерение да убива когото и да било, защото той не работи така. Никой никога не се беше оплаквал от позицията му по този въпрос, главно защото винаги се намираха типове, които с радост биха теглили куршума на някой нещастник дори и само за да се поддържат във форма и за да останат в играта.
Джими не принуждаваше никого да работи за него. Предпочиташе деликатния подход, понякога чрез трето лице, и ако предложението му биваше отхвърлено, търсеше другаде. Беше търпелив. Понякога бе достатъчно да хвърли семето и да чака, докато във финансовото положение на набелязания човек настъпят промени, способни да повлияят на отношението му към неговата оферта. Обаче държеше под око местните собственици на камиони и винаги се ослушваше за клюки, касаещи безразборно харчене на големи пари, или хора, които купуват нов камион, когато простите сметки показват, че би трябвало да са затруднени дори от поддръжката на стария. Ако имаше нещо, което Джими изобщо да не търпи, това бе конкуренцията или хитреците, които се опитват да започнат самостоятелен бизнес, колкото и дребен да е той. В това правило имаше някои изключения: говореше се, че поддържал топли отношения с мексиканците, но нямал никакво намерение да вразумява доминиканците, колумбийците, рокерите или дори моухоките[9]. Ако те искали да се възползват от неговите услуги, както и правели понякога, чудесно, но ако Джими Джуъл започнел да оспорва правото им да извършват превози, двамата с Ърл щели да свършат вързани за столове във „Вдигнатите платна“, с пръснати около краката късове от телата им, в случай че и краката не са насечени на парчета, докато пламъците от горящия бар пърлят ушите им, в случай че още имат уши.