— А ти трябва да покажеш малко уважение — отвърна Джим и.
Тобаяс му хвърли леко развеселен поглед.
— Приятно ми бе да си поговорим. — Стана и Ърл протегна ръка да го върне на мястото му, но Тобаяс бе твърде бърз за него. Дръпна се настрани, после го ритна силно отстрани в лявото коляно. Кракът се подгъна и докато Ърл падаше, Тобаяс го хвана за косата и удари главата му в бара. Зашеметен, Ърл се свлече на пода.
— Не ти трябва да правиш това — каза Тобаяс. — Гледай си твоята работа и аз ще си гледам моята.
Джими кимна, но това не бе жест на помирение, само знак, че едно негово подозрение вече бе потвърдено.
— Карай внимателно — каза той.
Тобаяс си тръгна. Ърл, който се занимаваше с коляното си, но си бе върнал самоувереността, изглеждаше склонен да продължи започнатото, ала Джими сложи ръка на рамото му да го успокои.
— Остави го да си върви — каза той, докато изпращаше с поглед Тобаяс. — Това е само началото.
Отново във „Вдигнатите платна“, Ърл успешно се преструваше, че не слуша нашия разговор.
— Тобаяс нарани професионалната му гордост — каза Джими.
— Да, потресен съм от това.
— Така и трябва. Ърл не забравя обидите.
Гледах как този мъж като скала забърсва бара, въпреки че нямаше посетители, както и никакви изгледи в „Разпънатите платна“ да стане по-чисто, без всичко вътре да бъде залято с киселина. В това отношение тук много приличаше на „Блу Мун“.
— Той не лежа нито ден заради онова, което се случи със Сали Кливър — казах аз. — Може би няколко години в дранголника щяха да го направят по-малко чувствителен.
— Тогава беше по-млад — отвърна Джими. — Сега не би постъпил така.
— Това няма да я върне.
— Не, няма. Ти си строг съдия, Чарли. Хората имат право да се променят, да се учат от грешките си.
Прав беше, а и аз не бях в позиция да соча някого с пръст, макар че не ми беше приятно да го призная.
— Защо остави онази сграда да си стои?
— „Блу Мун“ ли? Може би от сантименталност. Това бе първият ми бар. Мръсна дупка, но те всичките са мръсни дупки. Аз си знам мястото и познавам клиентите си.
— И?
— Тя е нещо, което да ни напомня. На мен, на Ърл. Махнем ли я, ще започнем да забравяме.
— Знаеш ли нещо за Джандро, щатския полицай, който загина там?
— Не. И вече отговорих на всички въпроси, които ченгетата имаха да ми зададат. Последния път, когато те видях, не носеше значка, освен ако не е била някоя с надпис „Любопитен досадник“.
— А Тобаяс?
— Изглежда, че е решил да стои в сянка, след като говорих с него. От месец не е правил курсове извън щата. Сега пак е започнал.
— Да имаш някаква представа за дестинацията в Канада?
— Все стандартни превози: храни за животни, хартиени продукти, машинни части. Вероятно бих могъл да ти намеря списък, но това няма да ти помогне. Превозите са законни. Или съм започнал да разпитвам твърде късно, или тези хора са по-умни, отколкото изглеждат.
— Хора? За съдружници ли говорим?
— Няколко приятелчета от войската. Пътували са заедно с него. За мъж с твоите способности не би трябвало да е трудно да ги открие. — Той взе вестника и започна да чете. Разговорът ни бе приключил. — Приятно ми бе да поговоря отново с теб, Чарли. Сигурен съм, че не е нужно Ърл да те изпраща.
Станах и си облякох якето.
— Какво превозва той, Джими?
Устните му се сбърчиха и дясното им ъгълче се повдигна в симетрия с лявото, оформяйки крокодилска усмивка.
— Работя по този въпрос. Може би ще те информирам какво е излязло.
7
Дали вярвах на Джими Джуъл? Не бях сигурен. Дядо ми веднъж го описа като човек, който би излъгал само по погрешка, но който предпочита изобщо да не лъже. Естествено, Джими правеше изключение за американските митници и по принцип за силите на реда и закона, но дори и когато ставаше дума за тях, предпочиташе по възможност да избягва сблъсъците, за да не му се налага да лъже.
Обаче от онова, което ми беше казано, ставаше ясно, че радарът му е засякъл Джоуел Тобаяс, което бе горе-долу същото, като да те е прехванал безпилотен военен самолет: повечето време можеше просто да си кръжи над теб, но никога не се знаеше в кой момент ще стовари възмездието върху главата ти.
Уверих се, че камионът на Тобаяс е още пред склада и силверадото е паркирано до къщата му, и се отбих да хапна купичка супа от бамя в „Баю Кичън“ на „Диъринг“. Джими бе казал, че Тобаяс прибягвал до помощта на бивши войници, което носеше със себе си куп нови проблеми. Мейн бе щат на ветераните: тук живееха повече от 150 000 ветерани и в това число не влизаха онези, които бяха повикани да се бият отново в Ирак или Афганистан. Повечето живееха извън градовете, изпокрити в селски райони като Каунти. Опитът ми показваше, че много от тях не обичат особено да говорят с външни хора за своите занимания, законни или не.