— Да — казах аз, — работата е от лоша по-лоша.
Пред мен на бара беше разтворен „Портланд Прес Хералд“. Заглавието под гънката на първата страница гласеше:
НИКАКВИ СЛЕДИ ВЪВ ВРЪЗКА С УБИЙСТВОТО НА ЩАТСКИЯ ПОЛИЦАЙ
Въпросният служител в моторизираната щатска полиция Фостър Джандро бе намерен застрелян в камиона си зад бившия бар „Блу Мун“ в покрайнините на Сако. По време на произшествието той не е бил на работа и когато тялото му било намерено, бил облечен в цивилни дрехи. Никой не знаеше какво е правил на това място, още повече, че според аутопсията е бил убит между полунощ и два часа след полунощ, когато на никого не е работа да се навърта около обгорелите развалини на бар с лоша слава. Останките на Джандро бяха открити от екип на пътна полиция, спрял на паркинга на „Блу Мун“ за сутрешно кафе и цигара преди началото на дневната смяна. Убийството бе извършено с два изстрела от късо разстояние с пистолет двайсет и втори калибър, единия в сърцето, другия в главата. Налице бяха всички характерни белези на изпълнена екзекуция.
— Онази кръчма винаги е била магнит за неприятностите — каза Кайл. — Трябваше просто да изравнят със земята всичко, което остана от нея след пожара.
— Да, но какво да сложат на нейно място?
— Надгробен камък. Надгробен камък с името на Сал и Кливър.
Кайл отиде да налее кафе на останалите скитници, повечето от които четяха или разговаряха тихо помежду си, насядали в една редица като в картина на Норман Рокуел. В „Палис“ нямаше сепарета, нито пък маси, само петнайсет стола. Аз заемах последния, най-далечния от вратата. Беше единайсет часът и формално закусвалнята беше затворена, но Кайл нямаше да изгони хората скоро. Такъв тип заведение беше.
Сали Кливър: нейното име бе споменато в доклада за убийството на Джандро, малка градска история, която повечето от хората може би предпочитаха да забравят, и всъщност последният пирон в ковчега на „Блу Мун“. След пожара вратите и прозорците на бара бяха заковани с дъски и няколко месеца по-късно той беше подпален. Собственикът беше разпитан за евентуален палеж и застрахователна измама, но това бе просто рутина. Всички знаеха, че семейство Кливър бе драснало клечката на „Блу Мун“ и никой не ги обвиняваше за това.
Барът беше затворен вече от близо десет години и това не огорчаваше абсолютно никого, дори пияниците, които го бяха посещавали редовно. Местните винаги го наричаха „Блу Муд“[1], защото никой не излизаше от него по-весел, отколкото бе влязъл, дори и да не бе ял от храната и да не бе пил нищо, което не е отворено пред очите му. Беше мрачна сграда, тухлена крепост с изрисувана табела отгоре, осветявана от четири крушки, от които никога не работеха едновременно повече от три. Вътре се поддържаше мъждива светлина, за да не се вижда мръсотията, и всички столове на бара бяха завинтени за пода, за да дават на пияниците известна стабилност. Менюто бе взето направо от готварската школа за хроническо затлъстяване, но повечето клиенти предпочитаха да се тъпчат с безплатните бирени фъстъци, покрити с един пръст сол, за да се стимулира консумацията на алкохол. В края на вечерта останалите неизядени, но добре опипани фъстъци се изсипваха обратно в голям чувал, който барманът Ърл Ханли държеше до умивалника. Ърл бе единственият барман. Когато се разболяваше или имаше да върши нещо по-важно от това да осолява пияници, „Блу Мун“ не отваряше. Ако някой бе наблюдавал как клиентите пристигат за всекидневното си зареждане, би се затруднил да познае дали се радват, или са разочаровани да намерят вратата заключена.
После умря Сали Кливър и „Блу Мун“ издъхна заедно с нея.
В нейната смърт нямаше нищо загадъчно. Тя беше двайсет и три годишна и живееше с един хаймана на име Клифтън Андреас, за приятелите си Клифи. Изглежда, че Сали всяка седмица бе слагала настрана по малко пари от работата си като келнерка, може би с надеждата да събере достатъчно, за да плати да убият Клифи Андреас или да убеди Ърл Ханли да сипе в бирените му фъстъци отрова за мишки. Аз познавах Клифи Андреас като лице от града, което е разумно да се избягва. Клифи не отминаваше кученце, без да поиска да го удави, нито пък бръмбар, без да изпита желание да го смачка. Всяка работа, която захващаше, беше сезонна, но никога не бе имало вероятност да бъде избран за работник на месеца. Работата бе нещо, което вършеше, когато свърши парите, и прибягваше до нея само в краен случай, ако няма възможност да вземе заем, да открадне или да смуче от по-слаб и по-нуждаещ се от него човек. Притежаваше повърхностния чар на лошо момче и се ползваше с успех сред онзи тип жени, които заемат за пред хората позата, че считат добрите мъже за слаби, макар тайно да си мечтаят за някой обикновен Джо, който не е затънал в тинята и не е готов да повлече още някого към дъното на блатото.
1
Игра на думи: „Blue Moon“, „Синя луна“, се заменя със сходното по звучене blue mood, унило настроение. — Бел.прев.