— Не можем да спираме всяка линейка с надеждата, че Йорк може да е в нея. А блокирането на пътищата няма да ни помогне, щом той има няколко часа преднина. Вече може да е напуснал щата и да е в Северна Каролина.
Гневът на Пол мигновено изчезна и той се строполи с посивяло лице на едно кресло.
— Може да няма никаква връзка, но си мислех за линейката — обадих се аз, като внимателно подбирах думите си. — На снимките от охранителната камера не се ли виждаше една линейка? Близо до телефонната кабина, от която Йорк се е обадил на Том?
На преден план на снимката имаше бяло петно, което приличаше на линейка. При други обстоятелства едва ли щях да се сетя за него, а дори и сега не бях сигурен, че е важно. Но по-добре да кажа нещо не на място, отколкото да си премълча и после да съжалявам.
Гарднър обаче не беше съгласен.
— Нали е болница, естествено, че ще има линейки.
— Пред вратата на спешното отделение, да, но не и пред вратата на моргата. Поне не пред главния вход. Труповете не ги вкарват оттам.
Той замълча за мит, после нареди на Джейкъбсън:
— Кажи на Мегсън да огледа снимките и да ги изпрати тук.
Тя излезе забързано, а той се обърна към Пол:
— Добре, ще трябва да поговоря със съседката.
— И аз ще дойда — каза Пол и се надигна от креслото.
— Не е необходимо.
— Искам да чуя какво ще каже.
На Гарднър никак не му се искаше Пол да идва с него, но въпреки това кимна. Този жест го издигна в очите ми.
Останах сам в къщата. Тежеше ми мисълта, че Йорк ни изигра като истински глупаци. Благородният жест, който направих, съгласявайки се да изиграя ролята на примамка, сега ми се струваше глупав и самонадеян. Господи, за толкова важен ли се мислиш? Трябваше да се досетя, че Йорк не би се занимавал с мен, когато наоколо имаше такива примамливи жертви.
Като Сам, например.
Слънцето вече беше залязло и кухнята тънеше в полумрак. Запалих лампата. Новите кухненски уреди и прясно боядисаните стени сякаш ми се присмиваха със своя оптимизъм. И аз се бях оказвал в положението на Пол, но с една съществена разлика. Когато отвлякоха Джени, знаехме със сигурност, че похитителят държи жертвите си живи три дни. А тук нищо не подсказваше, че Йорк държи своите живи повече, отколкото му бе необходимо.
Може би Сам вече беше мъртва.
Не можех да си намеря място и излязох от кухнята. Криминалистите идваха насам, но никой не очакваше, че ще успеят да открият нещо важно. Въпреки това, когато влязох в хола, много внимавах да не докосна нещо. Стаята беше уютна, приветлива, с диван, няколко стола и ниска масичка, по която бяха разпръснати списания. Тя бе по-скоро отражение наличността на Сам, отколкото на Пол. Изискано обзаведена стая, но все пак удобна за живеене, а не просто будеща възхищение.
Точно щях да изляза, когато погледът ми попадна на една малка снимка, поставена в рамка върху матовото стъкло на секцията. Виждаха се някакви абстрактни бели и черни петна. Сякаш някой силно ме удари в корема.
Снимката бе от видеозона на Сам.
Затворих вратата на хола и отидох в антрето. Спрях и се опитах да си представя какво точно се бе случило. Някой е почукал на вратата. Сам е отворила и е видяла човек от Бърза помощ. Била е убедена, че е станала грешка. Вероятно се е усмихнала и се е опитала да му обясни. И после… какво? Пред входната врата имаше храсти, голямото кленово дърво в градината също я скриваше от погледа на съседите. Но Йорк не би рискувал някой да го види, затова я е подмамил или принудил със сила да влезе вътре, бързо я е надвил и я е завързал за инвалидния стол.
После най-безцеремонно го е избутал по пътеката и го е качил заедно със Сам в линейката.
Забелязах нещо на пода до перваза — някакви бели прашинки върху бежовия килим. Наведох се да ги огледам по-внимателно и подскочих, когато вратата неочаквано се отвори.
Джейкъбсън спря, като ме видя клекнал в антрето. Изправих се и й посочих белите прашинки.
— Изглежда, Йорк много е бързал. Не съм докоснал абсолютно нищо.
Тя огледа внимателно килима, а след това и перваза. Дървената повърхност беше издраскана.
— Боя. Сигурно е одрал перваза с инвалидния стол — предположи тя. — Досега се чудехме как е изнесъл Ървинг от гората. Най-близкият паркинг се намира на около километър. Трудно е да се пренесе на ръце възрастен мъж на такова разстояние, особено ако той е в безсъзнание.